Случайно попаднах в Блога на Любомир Чолаков на изключително интересен постинг. Преведената от него статия „Показанията на секретната жена” заслужава да бъде прочетена. Всеки, който я прочете, ще задълбочи разбирането си за протичащити днес процеси в света и най-новото от тях – събитията в Украйна. На любознателните, ползващи руски език, препоръчвам да надникнат в сайта „Руская народная линия. Православие, самодержавие, народность”, откъдето е преведената от Чолаков статия. Статията на Николай Сомин „Нам надо менять социальный строй”.  http://ruskline.ru/analitika/2014/06/12/nam_nado_izmenit_socialnyj_stroj/

 е един от все още редките опити да се повдигне  съдбовния за оцеляването на човечеството проблем – необходимостта от кардинална промяна на отношението между религията и комунизма, като две основни форми на съвременната общочовешка идеология.

- не доразбрах защо капитализмът е грях. Определяне на икономически ред с морални категории нещо не ми се връзва.
- Все още по- висока производителност постигат тези, които гонят печалби. С други думи, капитализмът още не е изчерпан, а социализмът не е усвоил механизми за мотивиране към висока производителност и нововъведения.

Преди да взема отношение към Коментара на блогъра „1997”, прочетох неговото все още скромно по обем, но подчертано качествено блоготворчество. Затова за мен ще бъде чест кръстосването на шпаги с подобен автор.
По първата забележка. Не мога да твърдя, че „грях” е само или предимно морална категория (богословските ми познания са съвсем скромни). Но дори да е така, то тя пак е приложима в критиката и оценката на капитализма, защото той не е само „икономически ред”, а е цялостна социална система, определен обществен строй. Капитализмът, по своята същност и от самото си начало не е "богуугоден", противоречи на етиката на всичките световни религии.
По втората забележка. „…, капитализмът още не е изчерпан” би могло да бъде истинно съждение, само върху лапласовския абсолютен детерминизъм като негова теоретична и методологична основа. Но той е неприложим в научното изследване на общественото развитие, а вече и в науката изобщо. (Виж например Иля Пригожин. Краят на детерминираността. Херон прес. С. 2000)
Самоизчерпалият се капитализъм няма да падне сам, както падат презрелите круши например. За тази цел е потребен „боеготов” субект, а задачата на знаещите и мислещите люде е да подпомогнат формирането му, кой с каквото може.
„…, а социализмът не е усвоил механизми за мотивиране към висока производителност и нововъведения.” Това бе истина валидна за съветския тип социализъм от времето на Хрушчов, Брежнев и Горбачов (и вече е ясно защо това беше така), но не и за сталинския социализъм. Не е валидна и за китайския социализъм, както и за социалистически формирования, възникнали в недрата на капитализма, такива като Кооперативната Корпорация „Мондрагон” в Испания или „P & G” в САЩ.

Любомир има и книга " Демократура " там нещата са назовани и стинските имена