Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2015 23:13 - ДЕД МОРОЗ СРЕЩУ БАБА КОЛЕДА
Автор: jelezov Категория: Политика   
Прочетен: 6776 Коментари: 14 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                  Дед Мороз срещу Баба Коледа                                            или                      о.р. подп. Железов срещу проф.                                       Келбечева                                          (Мит ли е „носталгията по комунизма”)               През първия ден от новата година бях ощастливен от прочитането на забележителното произведение „Дед Мороз срещу дядо Коледа” на професора от Американския Университет в Благоевград Евелина Келбечева. Подзаглавието гласи: „25 години не се рушат митовете на носталгията по комунизма.” capital.bg/k_2014_2015/predi_25_godini/2014/12/31/2444488_ded_moroz_sreshtu_diado_koleda/

            Още „логиката” на подзаглавието събуди у мен интерес към „способността за съждение” (по Кант) на именитата професорка, затова прочетох няколко други нейни творения. Оказа се, че е ерудиран историк, но с посредствени мисловни способности. Иначе не би написала явната глупостПод диктата на Съветския съюз се разрушават вековните традиции на българското селско стопанство и се създава огромна неработеща тежка индустрия.” Тук трябва да добавя, че подобно единство на ерудираност и ниски мисловни способности  не е оксиморон , а е често срещан феномен сред академичните среди. (Любопитните могат да се запознаят например с мнението на Кирил Христов за качествата на българската интелигенция)

            Проф. Келбечева формулира и „разобличава” следните седем мита:

1.     Митът за модернизацията след 1944-а.

2.     Митът за спокойствието и благоденствието при „социализъма”.

3.     Митът, че здравеопазването и образованието бяха безплатни

4.     Митът за „бездуховния” преход.

5.     Митът за разрухата.

6.     Митът за умното и национално отговорно ченге.

7.     Митът за „Големия държавник” и наследниците му.

            Преди да се спра на всеки от посочените митове, ще изложа две необходими предпоставки:

            Първо. Всеки нормален човек различава желаното от действителното, а образованите люде различават и идеала от истината, идеологията от науката. Науката обяснява. Идеологията оправдава или обвинява, а когато тя е и ненаучна, каквато е буржоазната идеология, която госпожата изповядва, неразличаването на идеологическите предразсъдъци от истината е абсолютно. Когато то е неосъзнато, е простимо, но когато е осъзнато, какъвто е случаят с нашата героиня, е гнусно.

            Втората необходима предпоставка е мой опит за възможно най-кратко научно изложение на историята на реалния социализъм, без което не може да се разбере ефимерността на измислените от госпожата митове.

            Карл Маркс, геният, създал за пръв път научна философия на историята, не ни е оставил „рецепта за готварницата на бъдещето” (доктрина), защото е осъзнавал, че такава е невъзможна. Владимир И. Ленин непосредствено преди Октомврийската революция пише труда си „Държавата и революцията”, който, въпреки теоретическата си ценност, се оказва недостатъчно адекватен като научно осмисляне на тогавашната конкретна революционна практика. Лайтмотив в предсмъртното му завещание е кооперативната форма на собственост върху средствата за производство като основно производствено отношение на социализма.

            До началото на 30-е години в СССР се води продължителна, разпалена, открита и свободна дискусия в партията и страната за пътищата на развитие на революцията. Побеждава Сталиновата концепция, според която е възможно изграждането на социалистическо общество в една отделно взета страна, чрез ускорена индустриализация, колективизация на селското стопанство и революция в духовното развитие на народа. Победата във Великата Отечествена Война и бързото възстановявана на страната след войната са абсолютно доказателство за историческата адекватност на Сталиновата концепция, както и на политиката за реализацията й. И тук възниква проблемът за „цената”. Според буржоазните идеолози тя е непростимо висока. Съществуват куриози, когато отделни автори сочат, че жертвите на Сталиновия режим са над 100 мил. души. След разпадането на СССР и разсекретяването на документите на съответните съветски институции се установи, че по време на управлението на Сталин (30 години) са осъдени по политически причини 4,060,360 души, от тях са разстреляни 799,455 души. През 1953 г. при смъртта на Сталин в ГУЛАГ е имало 2,468,524 затворници, от които 21 % - политически. Много ли е това? Да, несъмнено е твърде много. Но, в сравнение с данните на буржоазните апологети и особено с броя на жертвите, които човечеството положи и продължава да полага пред Олтара (жертвеника) на капитализма, е нищожно малко.

            Разказаната до тук вкратце история на социализма е широко известна. Зад нея обаче остава скрит процес, за който в Русия и на Запад се пише все повече, но у нас си остава terra incognita. За  какво иде реч?

            И в младото социалистическо общество е било нормално и необходимо представителите на партийната и държавната администрация (т. нар. по-късно номенклатура) да имат социално битие в много отношения различно от битието на редовите граждани. Това е причината за поява на специфични промени в съзнанието им, определяни най-често като оеснафяване или обуржоазяване, и различни по интензитет, посока и процент на засегнатите индивиди, както и  в зависимост от етапа на развитие, националните особености и положението им във властовата иерархия. Този факт е обясним чрез основния постулат на Марксовото материалистическо разбиране на историята – „общественото битие на хората определя тяхното съзнанието”. Наред с това, той е осъдим от позициите на комунистическата и оправдан от позициите на буржоазната идеология. На определен етап сред  тези хора се появява стремеж за консолидация в общност с ярко изразени признаци на социална класа - близки до определеността на автентичната западна буржоазия. Сталин е наричал тези хора „проклятая каста”. Множество сериозни учени в Русия и на Запад стигат до схващането, че стремежът на Сталин към упражняване на еднолична власт, в т. ч. и репресиите спрямо част от номенклатурата, са осъзната политика за предотвратяване на консолидацията на тази нова класа и преграждане на пътя й към абсолютната власт.

                        Марксистката философия на историята обяснява, че развитието на човешкото общество е двуединен процес. Производителните сили на индивидите, т. е. отношенията между хората и природата  се развиват непрекъснато, докато обществените отношения, или отношенията между индивидите в процеса на производството и възпроизводството на  техния материален  живот, основа на които са икономическите отношения, а  юридическият им израз е формата на собственост върху средствата за производство, представляват прекъснатостта (дискретността) на общественото развитие. Карл Маркс откри обективния закон за съответствието между степента на развитост на производителните сили и характера на цялата надстройка от обществени отношения и институции. Маркс доказа също така, че в класово- антагонистичните общества този закон действа стихийно и води до постепенно нарастване на несъответствието между посочените два компонента на историческия процес, което от своя страна води до колизии и социални революции, единствената задача на които е възстановяване на нарушеното съответствие. Социализмът, основан върху обществена собственост на средствата за производство, създава възможност и само възможност за научно обосновано регулиране развитието на обществените отношения и недопускане на значително несъответствие. Превръщането на тази възможността в действителност зависи от много фактори, в т. ч. и случайни, между които най-значим случаен фактор е лидерът, който застава начело на общественото движение.

            Случаят поднесе на съветското общество за лидер Йосиф Висарионович Сталин, който, наред с  всичките необходими лидерски качества, притежаваше и солидна  марксистка икономико-философска подготовка, както и гениална „способност за съждение”, или разум, или спекулативно мислене. (по Хегел). Благодарение на тези си качества, той, може би единствен сред висшето държавно ръководство, осъзнава, че към края на 30-е години бурното развитие на съветското общество е реализирало вече значително  несъответствие, за каквото стана дума по-горе. Според него, възстановяването му на ново, по-високо равнище изисква дълбоки реформи както в политическите, така и в икономическите отношения. В първия случай той смята, че е настъпил моментът за постепенно отделяне на партията от властта и предаване на последната изцяло в ръцете на Съветите на народните депутати. Това изискване бе фиксирано в т. нар. „Сталинска конституция”, приета през декември 1936 г. Реформирането на икономическите отношения трябва да засили действието на обективните икономически закони, да засили ролята на парично-стоковата размяна в нейната социалистическа форма. Тези идеи, развити в труда му „ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛИЗМА В СССР” залегнаха в работата на 19 конгрес на ВКП(б), проведен през 1952 г. Тук ще цитирам една много интересна и основополагаща мисъл на Сталин, неразбирането и/или преднамереното игнориране на която от цялата общност от ръководни кадри в СССР и европейските социалистически страни доведе в края на краищата до гибелта на социализма.

            „Главната грешка на др. Ярошенко се състои в това, че той отстъпва от марксизма по въпроса за ролята на производителните сили и производствените отношения в развитието на обществото, извънредно преувеличава ролята на производителните сили, също така извънредно подценява ролята на производствените отношения и работата свършва с това, че обявява производствените отношения за част от производителните сили”

            Понятията „индустриално” и „постиндустриално” общество, които съвременната буржоазна социология (идеология) ползва, са плод на същата грешка, която Лука Данилович Ярошенко допуска в разбирането си за общественото развитие.

            Научната обоснованост и необходимост на идеите на Сталин за реформиране на социализма по късно бе доказана на практика в развитието на КНР, където личността му продължава да бъде обект на уважение и обич.

            Смъртта (или убийството) на Сталин и убийството на Л. Берия през 1953 г. бяха фактически държавен преврат, с който номенклатурата завзе изцяло и, оказа се, необратимо цялата власт в СССР, а по късно наложи волята си и върху европейските социалистически страни. С това за тях започна нов стадий на развитие, преминал през три етапа – размразяване (оттепель), застой и перестройка, и завършил с крах на социализма и реставрация на капитализма – феномен, който все повече учени определят като най-значимото събитие на 20 в. Неговото обяснение е научен проблем. Отношението към него е идеология.

            Социализмът, който живите съвременници у нас и в света помнят, и който неправилно и тенденциазно се нарича комунизъм, е социализмът, който изградихме, ръководени от идеологията на ХХ конгрес на КПСС под властта на номенклатурата. Той, въпреки многото негативни явления, предизвикани от описаните по-горе обстоятелства, бе по-висш, по-справезлив и затова по-съвършен от капитализма обществен строй. Това обяснява носталгията по него. И тя ще се засилва успоредно с задълбочаването на процеса, превръщащ България в колония на развития Запад. Нека проф. Келбечева докаже, че такъв процес не съществува, че е комунистическа измислица, че през последния четвърт век е сътворено повече богатство, отколкото  през 25-те години след 1948 г., че достигнатото днес неравенство (20 % от горните слоеве на обществото имат среден месечен доход на глава 2600 л., а 20-е % от дъното живеят с 300 лв. месечно) е по справедливо от неравенството, което съществуваше при социализма. Да докаже, че 4-5 кратно по-ниския жизнен стандарт у нас в сравнение с Запада не е колониален показател. Тогава аз ще призная, че носталгията по социализма не съществува, че е мит. Логиката на досегашното изложение предопределя да започна анализа на митовете с последния седми мит.

            Тодор Живков е олицетворение на следсталинския и по-точно антисталинския  период от развитието на европейския реален социализъм и носи почти еднолична вина, или заслуга, за случилото се по време на неговото управление. Все още е твърде рано за достатъчно обективна оценка за него и делото му. Днес можем да изкажем поне две истини, които времето няма да оспори: на никой ръководител на социалистическа страна не е било позволено да води политика значително различна от тази на съветското ръководство. Но, за разлика от някой други ръководители, той не е и имал такова желание. Второ. Допускането от него дъщеря му Людмила да стане член на ПБ на ЦК и ръководител на културната политика на страната е вина с особено висока значимост, защото катализира опорочаването на кадровата политика и масовата поява на явление, което народът нарече”шуро-баджанащина, явление към което социализмът е иманентно податлив, поради отслабване ролята на парите.

            1. Митът за модернизацията след 1944-а

            Модернизацията е понятие с нееднозначна употреба. Най-точно то означава поява, развитие и утвърждаване на буржоазното общество и/или капитализма. В по-тесен смисъл се използва като синоним на индустриализацията на промишлеността и селското стопанство. В този по-тесен смисъл то се ползва от немарксисти и марксисти, които споделят цитираното разбиране на Л. Д. Ярошенко. Само в този смисъл е правомерно да се говори за буржоазна и социалистическа модернизация. Истина, доказана от практиката и научно обяснима, е, че в микроикономиката капиталистическото производство е доста по-ефективно от социалистическото, причина за което е икономическата принуда, тегнеща както върху наемния работник, така и върху работодателя-собственик. Това обаче не ни дава право да определяме социалистическата „тежка индустрия като неработеща” На макроравнище се случва тъкмо обратното. Социалистическата икономика показва значително по-висока ефективност от буржоазната, което е и обяснимо, и доказано както от сталинската, така и от съвременната китайска икономика.

            И буржоазната, и социалистическата модернизация предполагат разрушаване на „вековните традиции” на селското стопанство. Да се твърди обратното е или цинизъм, или невежество. В кой от двата случая разрушаването е по-малко болезнено, е въпрос на оценка, която зависи от идеологията на автора.

            2. Митът за спокойствието и благоденствието при „социализъма”

            Последното съждение от изложението на този мит гласи:   „Минимална част от днешното ни общество е наясно, че по принцип "социализъмът" е една абсурдна система и че той не може да бъде реформиран (както показа аргументирано Румен Аврамов).”

            Доколкото познавам творчеството но Р. Аврамов, се съмнявам дали той би се идентифицирал с цитираното съждение, а и с контекста на цялата статия на професорката, въпреки че, общо взето, са „от един дол дренки”. До подобен примитивизъм е способно да падне само „минимална част от днешното ни общество”.

            Спокойствието и благоденствието са относителни понятия. Социализмът, такъв какъвто го помним, успя да осигури на обикновените хора далеч по-висока степен на спокойствие за утрешния ден, отколкото осигуряваше капитализмът и в най-развитите страни. Това е факт, който трудно може да бъде оспорен. Той осигури по-висок жизнен стандарт за максимална част от обществото, но благоденствие, такова каквото можеше да осигури, той не постигна, което предопредели и безславната му кончина. Причините за това обосновах по-горе.

            3. Митът, че здравеопазването и образованието бяха безплатни

            В аргументацията на този „мит” авторката демонстрира абсолютно политико-икономическо невежество, каквото, за нейно успокоение, е характерно за мнозинството от представителите на съвременната българска интелигенция. Тя смесва, не е способна да различи понятията „стойност”, „разменна стойност”, „цена”. Тези две „услуги”, бяха  безплатни, защото конкретните им ползватели ги получаваха даром, независимо от това че те притежаваха стойност и разменна стойност, както всеки продукт на човешки труд в „икономическата обществена формация” (Маркс). Те бяха действително безплатни, защото бяха извадени извън сферата на социалистическите пазарни отношения, нещо към което вече се стремят и постигат значителни успехи и развитите капиталистически страни. Освен това, глупост е да се съпоставя по такъв елементарен начин данъчното бреме при „комунизма” и първия български капитализъм, за който може да се прочетат интересни неща в трудовете например на този същия  Румен Аврамов.

            4. Митът за „бездуховния” преход

            „Бездуховността” на нашето време в национален и глобален план не е и не може да бъде мантра, щом го признават и отявлени антикомунисти като цитираният от вас, госпожо, Ани Илков. По-сложен е проблемът за причините на това тотално опростачаване. Хора като вас не могат и не искат да приемат факта, че то е момент от системната криза на буржоазното общество. Скоро след 9 септември 1944 г. големият Ефрем Карамфилов написа „Сенки от миналото” - една малка книжчица, в която показваше, че много пороци в бита и духовността на младото социалистическо общество са остатъци от миналото. Беше прав, разбира се. Сега обаче масовата чалгализация не може да се третира като остатък от „комунизма”. Той действително предопредели някои негативни черти в менталността на съвременния българин,  но не и в това, което наричаме духовност или интелигентност. Скоро гледах филма „Крадецът на праскови”, създаден по едноименната  повест на комуниста Емилиян Станев във времето на „бездуховния комунизъм”.  Сравнете го например с творчеството на най-модерния съвременен писател Георги Господинов, където се срещат „бисери” като този: „миризмата на гаджето, което сере пред тебе”. След това съпоставяне на духовността на двете епохи, съвсем като оксиморон ще прозвучи вашето заключение: „Но приказките за "бездуховност" са пореден опит да се реабилитира "духовността на комунизма", което само по себе си е оксиморон.

            5. Митът за разрухата

            „Искам само да припомня, че усещанията за разруха – на държавата, на финансите, на икономиката, на културата, на морала – отново се моделират точно от средите, които подхранват носталгията по комунизма.” За какво тук става дума? За  УСЕЩАНЕ за разруха или за ДЕЙСТВИТЕЛНА разруха? Качете се на трамвай № 11 и когато стигнете на спирка „Балканкар АД”, се огледайте! Спирка има, Комбинат Балканкар няма. Пред погледът ви се простират стотици декари буренясала земя, върху която някога имаше действителен комбинат, а не усещане за комбинат, продукцията на който славеше България по всички краища на света. Ако, госпожо професор, рискувате идеологическото си целомъдрие и прочетете „БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ЗАГУБИХМЕ”  на инженер Пехливанов, може би ще се засрамите заради глупостите, които сте изписала тук.

            6. Митът за умното и национално отговорно ченге

            Когато антикомунистите заговорят за ДС, стават най-смешни. Сред тогавашните ченгета естествено имаше всякакви:  и добри, и лоши; и умни и глупави, и процентът на едните и другите беше такъв, какъвто е сред съвременните професори. Ако днес г-жа Келбечева е професор по история в Американския, а не преподавател по история на БКП в Каспичанския университет, то заслуга (или вина) имат и лошите, и глупавите ченгета от някогашната ДС. Най-глупавият пропаганден трик, който антикомунистите са измислили, се свежда до следното: „хората с право не харесват нашенския капитализъм, защото той  е не истински, е фаршифициран, за което единствено са виновни комунистите и най-вече ДС. Ако не бяха те, ние щяхме да направим капитализъм за чудо и приказ, по добър и от швейцарския.”

            В заключение ще кажа следното: ако този пасквил госпожата е писала за съидейници, си е губила времето напразно. Прочитайки го, те нито ще научат нещо ново, нито ще станат по добри или по-лоши; нито по умни или по-глупави. За тях то ще бъде само пореден идеологически онанизъм.

             Ако обаче го е писала за нормални хора, те, прочитайки го, неминуемо ще изпитат носталгия по „комунизма” и ще се засрамят, ако някога са споделяли някои от идеите й .




Гласувай:
14
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. josarian - Железов, по-често сменяй памперсите и дръж червената книжка по-близо до сърцето.
20.01.2015 06:57
Това със сигурност ще ти осигури място в комунистическия Рай - там от чешмите текат реки от мед и сладолед и няма нито един гаден капиталист, само напращели комунистки:)
цитирай
2. jelev03 - Абе Железов,
20.01.2015 07:30
кокошчици нямаш ли си.....
цитирай
3. theeconomist - Железов, проверих в нета,
20.01.2015 08:11
тази и за "отдолу" не става, та камо ли да пише......:-))
цитирай
4. vencivaleri1951 - Статията Ви е чудесна,
20.01.2015 11:14
Но е като ,, хвърлен бисер пред свинете,,
цитирай
5. jelezov - Коментарите на josarian и jelev03 ...
20.01.2015 12:55
Коментарите на josarian и jelev03 много ме зарадваха. Те са поредното доказателство за истинността на тезата ми, че огромното мнозинство от антикомунистите са най-обикновени глупаци. Мечтая да се намери поне един умен и знаещ антикомунист, който да се опита да обори теоретическите ми разбирания по обсъжданите проблеми. Чакам!
цитирай
6. jelev03 - Мечтая да се намери поне един умен и знаещ антикомунист....
20.01.2015 13:33
Не мечтай! Няма да намериш тъкъв, който да обори (тебе и такива като тебе) човек с два Задника. Единия от които на раменете ти.
цитирай
7. tomcat2 - "Коментарите на josarian и ...
20.01.2015 16:16
"Коментарите на josarian и jelev03 много ме зарадваха. Те са поредното доказателство за истинността на тезата ми, че огромното мнозинство от антикомунистите са най-обикновени глупаци."


Господин Железов,добро утро!
цитирай
8. freeoldmen - Г-н jelezov,
20.01.2015 16:21
не обръщайте внимание на злобният трол jelev03, това е известен
психично обременен субект, който е толкова зле интелектуално, че
не може да измисли сам и обида.
Тази с двата задника, например, я е "купил" от Икономиста, и сега я
пласира във втори пост като собствена гениалност.

Няма как да оборят думите и идеите, затова прибягват до обиди и провокации.
Предлагам, като видите трол без собствени публикации, целящ само кретенско противопоставяне, директно да го триете.
цитирай
9. jelev03 - Няма как да оборят думите и идеите, затова прибягват до обиди и провокации.
20.01.2015 17:12
Как да оборя червени русофилски глави? Мисия невъзможна. Затова и не смея. Интелигентния Човек не е русофил, затова е Интелигентен!
цитирай
10. tomcat2 - Кога най -накрая антибългарски ...
20.01.2015 19:47
Кога най -накрая антибългарски предателски лекета бачкащи за американски НПО-та ще престанат да се самопровъзгласяват за интелигентни и красиви и незнам си какви щуротии!Нелепо е и смешно за истински интелегетните хора!
цитирай
11. koliotenev - Приемам за основателни повечето от ...
25.01.2015 19:35
Приемам за основателни повечето от критичните бележки на Железов отправени към статията на проф. Келбечева, но не разбирам и затова не приемам съждението „Оказа се, че е ерудиран историк, но с посредствени мисловни способности.” Според мен е невъзможно да бъдеш ерудиран, ако „мисловните ти способности” не са на висота.Според мен тя се стреми да докаже невъзможното, че 25 те години са по- ползотворни от миналия период.
цитирай
12. koliotenev - „Науката обяснява. Идеологията ...
25.01.2015 21:16
„Науката обяснява. Идеологията оправдава или обвинява, а когато тя е и ненаучна, каквато е буржоазната идеология, която госпожата изповядва, неразличаването на идеологическите предразсъдъци от истината е абсолютно.”
Не мога да схвана разбирането на Железов за различието между идеология и наука. Освен това, ако буржоазната идеология действително е ненаучна, то съществуват ли научни идеологии и в какво се заключава тяхната научност.
цитирай
13. jelezov - Отговарям едновременно на двата ...
26.01.2015 02:05
Отговарям едновременно на двата коментара на г. Кольо Тенев, защото между тях има нещо общо: структурата и функциите на съзнанието или, както религиозните хора и поетите го наричат – душата, въпреки че те са различни. Психиката (душата) е информационно-кибернетична система и като такава е природна основа на съзнанието, а то е изцяло социален продукт. Структурата на съзнанието съдържа три елемента: познание, ценностни форми или идеология и трето – воля.
Предмет на първия коментар е ПОЗНАНИЕТО. То е двуединно. Състои се от памет и „способност за съждение” (Кант). Според природната (унаследената) способност за познание индивидите се делят на глупаци (посредствени), нормално умни, таланти, гении. При глупаците и нормално умните хора паметта и мисленето се развиват понякога антагонистично и затова паметливите глупаци са често явление. И на Запад, и на Изток; и някога, и сега приемните, семестриалните и държавните изпити обикновено са проверка на паметта (запаметеното). Това важи особено за историческите дисциплини, с което се обяснява изобилието от високо еродирани историци-глупаци. По друг начин не може да се обясни например това съждение на проф. Келбечева: „Минимална част от днешното ни общество е наясно, че по принцип "социализъмът" е една абсурдна система и че той не може да бъде реформиран (както показа аргументирано Румен Аврамов).”
НАУКА И ИДЕОЛОГИЯ. Най-общо казано, НАУКАТА е върхово постижение на човешкото познание. Една ментална дейност е наука, когато търси и разкрива ИСТИНАТА и само истината, която винаги е скрита дълбоко в същността на явленията.
ИДЕОЛОГИЯТА е съвкупност от духовните ценности (добро-зло, справедливо-несправедливо, красиво-грозно и т. н.) на отделните епохи, които се систематизират от т. нар. идеолози.
Научността или ненаучността на идеологиите е определение, което не засяга същността им, а се придобива от взаимодействието им с обществознанието. Това буржоазните идеолози не са способни да проумеят. ...
цитирай
14. jelezov - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
26.01.2015 02:24
... Например нашата професорка е убедена, че цитираната по-горе нейна сентенция е истина, а не идеологически предразсъдък, формиран от буржоазния й произход и битие. В интерес на истината, трябва да се каже, че и огромното мнозинство от комунистическите идеолози след ХХ конгрес на КПСС също не можеха да различат идеологията от науката. Затова за тях марксизмът-ленинизмът беше ту наука, ту идеология. Не можеха да разберат, че идеология на пролетариата е комунистическата идеология, а марксизмът-ленинизмът е научно познание. Един от главните виновници за тези заблуди е акад. Тодор Павлов със своята "теория на отражението". Комунистическата идеология е научна, защото нейната квинтесенция – премахването на експлоатацията на човек от човека – е не само желана ценност, но е и исторически необходимо действие.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jelezov
Категория: Политика
Прочетен: 629794
Постинги: 222
Коментари: 752
Гласове: 1608
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930