Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2015 15:25 - КАКВО ЗНАЯТ, ЖЕЛАЯТ И МОГАТ КОМУНИСТИТЕ
Автор: jelezov Категория: Политика   
Прочетен: 4984 Коментари: 12 Гласове:
9

Последна промяна: 07.02.2017 12:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 КАКВО ЗНАЯТ, ЖЕЛАЯТ И МОГАТ                                                       КОМУНИСТИТЕ

Желю Железов

      Комунистите ЗНАЯТ истините за същността на човека, обществото и законите на тяхното развитие. Тази система от научни знания носи името на своя откривател и създател Карл Маркс – многократно определян в няколко авторитетни анкети за най-велик учен на всички времена.

       Ще изложа тезисно един осъвременен поглед върху най-същественото от Марксовото учение, във възможно най-минимален обем.

       1. Хората се различават от животните по много параметри, но основният и главен от тях, този който определя тяхната същност, е фактът, че единствено те сами произвеждат своя живот, произвеждайки средства за съществуването му, поради което те единствени имат история. Преди Карл Маркс гениална догадка за това е изказал Бенджамин Франклин (1706-1790).

       2. Съвременният физически тип човек, неоантропът се появява преди около 100 хил. години, в резултат на т. нар. антропогенеза, продължила около 25 мил. години тук на Земята. През периода на първите около 90 хил. години  от битието на неоантропите, който се определя като първобитно общинна формация (ПОФ), дейността по производството и възпроизводството на материалния живот на хората Маркс определя като „игра на природните им сили”

       3. Преди около 10 хил. години започва историческото време, за което Маркс създава философската категория „икономическа обществена формация (ИОФ), (Марксовата формационна теория не е отрицание на „цивилизационната теория” за развитие на човечеството).  Основно различие между двете формации – ПОФ и ИОФ - е превръщането на производствената дейност от игра на природните сили на хората  в ТРУД – тежко бреме и участ за мнозинството от индивидите в човешките общности.

        4. Трудът, като икономическо-философска категория, има точно определено съдържание. Той е субстанция единствено на ИОФ. Възможен и необходим е само в нейните исторически граници. Трудът се отличава от всяка друга производствена дейност с двояката си обществена разделеност: а) технологично разделение по непрекъснато умножаващите се отрасли на общественото производство; б) социално разделение на два вида – НЕОБХОДИМ и ПРИНАДЕН – като непосредствен резултат от повишаване на неговата производителност, постигана чрез усъвършенстване на всички производствени фактори.

       5. Необходим се нарича трудът, чрез който непосредственият производител създава необходимите и достатъчни блага за собственото и на семейството си възпроизводство. Като продължителност и интензивност той е исторически определен. През всичките епохи на ИОФ – робовладение, феодализъм и капитализъм – икономически и политически господстващите класи са се стремели да го сведат до възможния минимум, а с това и до възможния минимум на благата за възпроизводството му.

       6. Принаден е трудът, който производителят полага свръх необходимия. Стремежът на всеки работодател, който и какъвто да е той, е принаденият труд да е максимално продължителен и интензивен.

       7. Разделението на труда на необходим и принаден прави разделен  съответно на необходим и принаден и неговия ПРОДУКТ, който изцяло се присвоява от собствениците  на условията на общественото производство – които и каквито и да са те: робовладелци, феодали, монарси, капиталисти или държави. Това присвояване е основното производствено отношение на цялата ИОФ, оформено юридически като частна собственост върху средствата за производство, обeвена от идеолозите на имущите класи за свещена и неприкосновена. А формите, в които тя се проявява, зависят  от степента на развитие на производителните сили на обществото.

       8. Живият човешки труд - и само той - твори ЦЕННОСТ (на нем. ез. Wert.) В края на 19 и началото на 20 векове в Русия и у нас се дискутира как да се превежда немското Wert: като ценность или стоимость. Приема се в икономическата наука и практика да се използва само терминът „стоимость”, а в останалия идеологически дискурс двата термина се употребяват най-често непрецизно, без разбиране за тяхното различие в единството им. Оправдано донякъде е терминът „стойност” да се използва само за обозначаване на понятието „разменна ценност” - като една от формите на проява на Ценността (Wert) изобщо – превърнала се в фундамент на социалните отношения в ИОФ. По-подробно проблемът е разгледан в (http://jelezov.blog.bg/politika/2014/03/25/stoinost-cennost.1251187)
       9. Философската категория  „отчуждение” – като основно понятие в множество „теории на отчуждението” – се появява преди Маркс. Най-значима от тях е теорията на Хегел, според която „… абсолютният дух се самоотчуждава и се лишава от свобода, за да познае себе си в това свое инобитие, с което да преодолее самоотчуждението, да се върне при себе си и придобие абсолютна свобода, - завършващ стадий на този процес на самопознание на духа е философията”. ( „Новая философская энциклопедия”
http://iph.ras.ru/elib/2232.html)

       10. Пак там четем: „Карл Маркс разкрива социално-икономическата същност на отчуждението. В ИКОНОМИЧЕСКО-ФИЛОСОФСКИ РЪКОПИСИ ОТ 1844 ГОДИНА  той формулира концепцията за отчуждения труд: в условията на господство на частната собственост на наемния работник не принадлежи не само резултатът като опредметен труд, но и самия процес на труда. Произтича също така отчуждение на човека от човека и от неговия родов живот, превръщащ се от самоцел в средство. Нещо повече, трудът се превръща в процес на самоотрицание на човека, начин за изключването му от живота. Отчуждението съвпада със самоотчуждението.”

       11. Непрекъснатото развитие на производителните сили на обществото, в което съвременни автори откриват прекъснатост (дискретност) на отделни технологични строеве (рус. „уклади”. Вж. напр. у акад. Сергей Глазьев),  довежда необходимо (закономерно) до поява на нова форма на принадения труд. Той както като процес, така и като продукт придобива идеална реалност като принадена стойност, благодарение на размяната му на пазара. Това създава реална възможност за безпределното му натрупване.

        12. Натрупаната принадена стойност, за която е създадено понятието „КАПИТАЛ”, благодарение на идеалната си форма, се превръща в основно и главно производствено отношение на господстващият все още в глобален мащаб обществен строй, научното название на който е КАПИТАЛИЗЪМ. Така може да се нарече една обществена форма само когато, не само начинът й на производство (НП) е капиталистически, но и цялата й политическа надстройка обслужва интересите на буржоазната класа.

       13. Интелигибилното отношение на съвременните хора към капитализма е двояко: или  идеологическо, или познавателно (в т. ч. и научно). Малък процент от хората умеят да различават тези два подхода и затова най-често съжденията  за капитализма са микс от идеологеми и истини.

       Същността на идеологическото отношение е или апологетика, или отрицание. Недостижим връх в идейната  апологетика на капитализма е творчеството на американския философ от руско-еврейски произход Айн Ранд  или Алиса Зиновиевна Розенбаум (1905-1982). Логичен завършек на апологетиката на капитализма е теорията за „края на историята” на американския философ от японски произход Френсис Фукуяма. Един от най-видните съвременни адепти на Айн Ранд у нас е Калин Манолов.

        Абсолютно отрицание на капитализма е комунитическата идеолгия.

        Единствената наука, постигаща същността на капитала и  капитализма е Марксовото учение. Тук открито трябва да се заяви, че между духа на това учение и философските теории на мнозинството от последователите на Маркс, които искрено смятаха, че го доразвиват, изпълнявайки неговото завещание, съществуват принципни и дълбоки различия.  Запознавайки се с подобни творения , Маркс e заявявал, че ако това е марксизъм, тогава той не е марксист.

        14. Същността на Марксовата философия изложена във вече цитираните    ИКОНОМИЧЕСКО-ФИЛОСОФСКИ РЪКОПИСИ, най-синтезирано е изразена в следните съждения:

        „Когато действителният, телесният, стоящият на здравата, добре заоблена земя, вдишващият и издишващ всички природни сили човек поставя – поради своето отчуждение – своите действителни, предметни същностни сили като чужди предмети, то не поставянето е субект; като субект се явява субективността на предметните същностни сили, действието на които поради това също трябва да бъде предметно. Предметното същество действа предметно, и то не би действало предметно, ако предметното не се съдържаше в неговото съществено определение. То създава, поставя само предмети, защото самото то е поставено от предмети, защото е изначално природа. И така, в акта на поставянето то не преминава  от своята „чиста дейност” в създаване на предмета, а неговият предметен продукт само потвърждава неговата предметна дейност, неговата дейност като дейност на предметно природно същество.   

        Тук виждаме, че прокараният натурализъм или хуманизъм се различава както от идеализма, така и от материализма, и същевременно е обединяваща ги истина. Същевременно виждаме, че само натурализмът е способен да разбере акта на световната история.” (КМФЕ. Съч., Том 42, бълг. изд. с. 151, рус. изд. с. 162.

        15. Последният абзац е снабден от съветския издател с Ред. бел. № 75, в която четем:Своите философски възгледи Фойербах наричал натурализъм и хуманизъм, но същевременно е избягвал термина материализъм, очевидно, изразявайки с това своето несъгласие с някои принципи на предишния английски и френски материализъм. В частност с абстрактността, със сенсуализма, виждащ в чувствеността основата и единствения източник на знанието. На това място Маркс говори за дофойербахофските форми на материалистическата философия, споделя неудовлетвореността от тях, която била характерна за Фойербах. Не този стар материализъм, и не идеализмът, а философията на Фойербах – натурализъмът, хуманизъм – е способна да постигне тайните на световната история.” (Пак там. Рус. изд., с. 469)

        Официалната марксистко-ленинска философия, пропагандирана, преподавана в различните форми на политическа просвета и във ВУЗ на социалистическите страни, имаше за предпоставка това дълбоко погрешно според мен разбиране на Марксовото решение на хилядолетния Основен въпрос на философията (ОВФ) като истина, обединяваща материализма и идеализма. Погрешно, защото…

        15. ИКОНОМИЧЕСКО-ФИЛОСОФСКИ РЪКОПИСИ ОТ 1844 г., откъдето е обсъждания тук цитат, както и ръкописа на НЕМСКА ИДЕОЛОГИЯ, където Маркс продължава разработката на своя нов философски мироглед, са били открити в Архива на Маркс и Енгелс, и стават известни на обществеността едва в началото на 30-те години на ХХ в. Но, по това време вече е оформена от западни и съветски философи т. нар. марксистка (или марксистко-ленинска) философия, като единство на диалектически и исторически материализъм, същността на която е материалистически-монистично решение на ОВФ. То принципно не се отличава от домарксовото му материалистическо решение, за което е общоприето определението „природонаучен материализъм” и поради което е несъвместимо с духа на Марксовото учение, в което истината се постига, както  вече видяхме, чрез единството на материализма и идеализма, а не чрез тяхното взаимно отрицание. Този възглед, който Маркс нарича „нов материализъм” е също монистично-материалистичен, но за разлика от природонаучния материализъм и неговият двойник – диалектическия материализъм е разкрил природата на идеалното не като отражение на обективната действителност в главата на хората, където то няма реално битие, или като функция на човешкия мозък, а като реалност, сътворявана от човешката практическа дейност, като втора, очовечена природа

        16. Съществуват два начина на обяснение на „фалшифицирането” на марксизма: преднамерено и непреднамерено. Към първия начин се придържа напр. Жак Атали, който добре познава марксизма, без да е марксист. Аз споделям съществуващото схващане, че това значително отдалечаване от духа на автентичния марксизъм, в повечето случаи е непреднамерено. За него съществуват поне две причини.

         Първата – епохата, в която човечеството все още осигурява физическото и духовното си съществуване чрез отчуждаване от действителната си природа, ражда, и не може да не ражда илюзията, според която истински и единствен творец е идеалното, което съществува като личен или безличен Бог някъде на Небето, или като надприроден продукт на човешкия мозък. Втората причина се корени в самото Марксово учение. То е много трудно за усвояване и затова изисква изключителни интелектуални усилия за проникване в същността му.

        17. Обобщение. Принаденият труд, този източник както на всички злини, така и на колосалния прогрес на човечеството, достигнат благодарение на последната му форма, наречена капитал, не може да бъде премахнат преди да бъде преодолян самият труд.

         Трудът е преодолим. Според Н. Винер – бащата на кибернетиката – пълното затваряне на цикъла на автоматизацията на общественото производство е теоретично и практически възможно. Но той не може да бъде изцяло преодолян в условията на господство на капитализма, доколкото и като необходим, и като принаден е  негова субстанция. Капиталистическиият НП без масово прилагане на жив човешки труд е нонсенс. Роботите не могат да изкупуват  продукта си от своите собственици, за да бъде той превърнат в паричен капитал – единствената и истинска цел на капиталистическия начин на производство. Непрекъснатото развитие на механизацията и автоматизацията на общественото производство в развитите капиталистически страни вече е създало парадоксална ситуация, която нагледно се изразява с народната поговорка „Реже клона, на който седи”, а науката я определя като „системна криза”.

        От тази криза - принципно различна от кризите на свръхпроизводство – са възможни два изхода: първият – продължение на досегашното развитие, което трябва да доведе до установяване нов, експлоататорски, но некапиталистически обществен строй, нещо като „реминисценция” на робовладелческия строй от Античността.

        Вторият възможен и вече успешно изпробван изход е замяната на частното с обществено присвояване на целия принаден продукт, което може да се реализира само след обобществяване на собствеността върху условията на общественото производство, или както Маркс го нарича: „експроприация на експроприаторите”.

        Общественият строй, основан върху обществена собственост на наследените от капитализма средства за производство, се нарича „реален социализъм”. Неговото битие започва, като продължение на ИОФ, след социална революция (мирна или насилствена) в една или няколко отделно взети страни. Когато той се превърне в глобален строй, ще започне научно обосновано, планомерно,  ускорено развитие на цялото човечество, за да навлезе то едновременно в третата, комунистическата обществена формация, където производството и възпроизводството на материалния живот на хората , от тежък принудителен труд, ще се превърне отново, както пише Маркс, в „игра на природните им сили”. А Хегел не би имал нищо против, ако напиша: „ абсолютният дух, преодолял самотчуждението си като труд, се завръща при себе си като абсолютна свобода”.

        18. Комунистите ЖЕЛАЯТ замяната на частното присвояване на „принадения продукт” с обществено, чрез „експроприация на експроприаторите”. Дали това ще се реализира мирно или не, зависи и ще зависи само от техните противници.

19. Комунистите МОГАТ  да реализират своя идеал и историческата си мисия, защото те съвпадат с необходимото развитие на човешкото общество, даказателство за което е досегашната история, а гаранция за успеха е научната обоснованост на комунистическата идеология.

        Допълнителна информация:

http://jelezov.blog.bg/politika/2015/02/11/filosofsko-sociologicheski-aksiomi.1337298

http://jelezov.blog.bg/drugi/2012/06/30/syobshtenie-za-nauchno-otkritie.974250

http://jelezov.blog.bg/technology/2009/03/26/bitie-na-ideal-noto.313633




Гласувай:
10



1. aip55 - Поздравления за
25.10.2015 16:32
постинга и линковете.
цитирай
2. begetron426 - Поздрав за пълно разбиране..
25.10.2015 18:37
Поздрав за пълното разбиране на Маркс и най- важното правилния и верен извод за необходимостта поради научно-техническия прогрес, капитализма да завърши развитието си и обществото да премине от частно присвояване на принадената стойност към общественото и присвояване за да има хуманно и научно бъдеще за цялото човечество, което ще спре потока от човешка кръв, пот и сълзи в частната принадена стойност. Поздрав!!!
цитирай
3. started - „Комунизмът не е борба на бедните ...
25.10.2015 18:49
„Комунизмът не е борба на бедните против богатите. Комунизмът е заговор на супербогатите срещу целия свят и на първо място против средната класа. Комунизмът е глобалната цел на сатанистите… Комунизмът е една от рожбите на ционизма. Комунизмът е средство и крайна цел на ционизма.“
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ЗОМБИТАТА НА КОМУНИЗМА-КАТО АВТОРА, С МИЛИЦИОНЕРСКИ БЕТОННИ ГЛАВИ НАТЪПКАНИ СЪС СЪРПОВЕ,ЧУКОВЕ И ПЕТОЛЪЧКИ ЕДВА ЛИ ЩЕ ГО ПРОУМЕЯТ!!!
цитирай
4. aip55 - „Комунизмът не е борба на бедните ...
26.10.2015 04:18
started написа:
„Комунизмът не е борба на бедните против богатите. Комунизмът е заговор на супербогатите срещу целия свят и на първо място против средната класа. Комунизмът е глобалната цел на сатанистите… Комунизмът е една от рожбите на ционизма. Комунизмът е средство и крайна цел на ционизма.“
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ЗОМБИТАТА НА КОМУНИЗМА-КАТО АВТОРА, С МИЛИЦИОНЕРСКИ БЕТОННИ ГЛАВИ НАТЪПКАНИ СЪС СЪРПОВЕ,ЧУКОВЕ И ПЕТОЛЪЧКИ ЕДВА ЛИ ЩЕ ГО ПРОУМЕЯТ!!!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Майната ти с твоите разбирания и размишления.
Пълна РАДИКАЛИЗАЦИЯ на лявото - това е единствената правилна формула!
Като не ви идва отвътре да сте радикални, дайте път на потомствените леви радикали, мушмороци недоклатени!
Венсеремос!
цитирай
5. jelezov - Искрено благадаря на started, з...
26.10.2015 19:52
Искрено благодаря на started, затова че ме освободи от потребността и задължението да показвам и доказвам интелектуалната мизерия на антикомунистите. Ще оставя този коментар още няколко дена, за да могат максимален брой читатели да се убедят в интелектуалната непълноценност на тези субекти, след което ще го изтрия, за дa не вмирисва с зловонието си виртуалното пространство на blog.
цитирай
6. jelezov - Току що прочетох изключително и...
26.10.2015 22:56
Току що прочетох изключително интересна статия на проф. В. Ю. Катасонов под заглавие „Смерть капитализма: впереди - новый рабовладельческий строй”. http://www.trinitas/rus/doc/0012/001d/00124088.htm
Професорът е много интересна личност. Завежда ИКОНОМИЧЕСКАТА КАТЕДРА в МГИМО (У) (Московский государственный институт международных отношений Министерству иностранных дел РФ). За себе си казва, че не е марксист, но, според мен, икономическо-философските му възгледи са издържани в марксистки дух много повече, отколкото възгледите на много именити марксисти. Освен това е и искрено религиозен православен християнин. Основната идея на статията му е високо професионално доказателство за истинността на следната мисъл от тезис № 17 на поста ми: „От тази криза - принципно различна от кризите на свръхпроизводство – са възможни два изхода: първият – продължение на досегашното развитие, което трябва да доведе до установяване нов, експлоататорски, но некапиталистически обществен строй, нещо като „реминисценция” на робовладелческия строй от Античността”.
Препоръчвам на можещите да ползват руски език, да прочетат тази статия. Ще научат много нови неща.
цитирай
7. kvg55 - Идеалното ". . . като реалн...
30.10.2015 03:40
Идеалното "... като реалност, сътворявана от човешката практическа дейност, като втора, очовечена природа ...".
Мислил съм, какво представляват произведенията на човешкия труд, от философска гледна точка. И Маркс пише в І-ви том на "Капиталът" следното : "В края на трудовия процес се получава резултат, който още в самото начало е съществувал в представата на работника, т. е. мислено". Значи, най-напред човекът произвежда идеален продукт, който след това превръща в материален от съществуващата около него материя. Освен това, човекът произвежда и чисто идеални продукти - литературата, музиката, живописта.
Ако вашето твърдение за решаването на основния философски въпрос от Маркс, придобие масова публичност, ще предизвика сътресения във философията. Бедата е, че днес Маркс не се коментира задълбочено нито в обществото, нито в университетите.
И смятам, че няма комунистическа партия, от многото съществуващи у нас, която да приложи научно марксизма в практиката.
цитирай
8. jelezov - В отговор на kvg55
30.10.2015 11:08
Общоизвестно е, че всеки отделен текст, изкаран от контекста на произведението, губи смисъла си или придобива противоположен, и затова обикновено грешен смисъл. Такъв е случая с цитираната мисъл на Маркс от „Капиталът”. Сравнете я с първия от двата абзаца на Марксовата мисъл цитирана в т. 14 на постинга ми и ще ви стане ясно общото, което се съдържа в двата текста. Само че в единия то е философия, а в другия политикономия.
Вие пишете: „Ако вашето твърдение за решаването на основния философски въпрос от Маркс, придобие масова публичност, ще предизвика сътресения във философията.”
Подобно сътресение отдавна е станало абсолютно потребно. Но то може да бъде инициирано от мислител или мислители приблизително равни на Маркс по интелектуална мощ. А аз съм само един обикновен о.р. подполковник от артилерията със съвсем тривиални интелектуални възможности. На човечеството е съдбовно необходим един нов Маркс или Ленин, или Роза Люксембург, или Сталин.
цитирай
9. kvg55 - jelezov, Вярно е, че не сте от кал...
30.10.2015 18:57
jelezov,
Вярно е, че не сте от калибъра на класиците. Вярно е, че днес е много нужен мислител от тяхния ранг, който засега не се вижда. Времето ражда своите герои, а нашето време не е революционно. Факт е, че Маркс затова е Маркс, защото е преработил цялото съществуващо преди него знание, натрупано от малки и големи учени и го е извел на качествено ново ниво. Ако смятате, че вашето твърдение е непознат на досегашната философия въпрос, можете смело да го публикувате официално, а времето ще отсее истината от заблудата.
Имануел Кант цял живот не е напускал родния Кьонигсберг, не се е занимавал с политическа дейност, но има своето място във философията.
begetron426 развива теорията за тетралектиката като продължение на диалектиката, издал е и книга. Теорията все още не е придобила голяма известност, поне аз не знам, но след време ще се разбере има ли рационално зърно в нея.
цитирай
10. kvg55 - Прочетох отново статията, като ...
02.11.2015 03:01
Прочетох отново статията, като обърнах особено внимание на точки 14 и 15. Говори се за фойербаховият натурализъм. На мен Фойербах не ми е особено познат - знам само, че Фойербах е материалист, но метафизик, а Хегел е идеалист, но диалектик. Маркс взема от Хегел диалектиката и от Фойербах материализма.
В точка 15-та пишете : "Този възглед, който Маркс нарича „нов материализъм” е също монистично-материалистичен, но за разлика от природонаучния материализъм и неговият двойник – диалектическия материализъм е разкрил природата на идеалното не като отражение на обективната действителност в главата на хората, където то няма реално битие, или като функция на човешкия мозък, а като реалност, сътворявана от човешката практическа дейност, като втора, очовечено природа". Именно затова цитирах мисълта на Маркс от "Капиталът", където се говори за създаваните в главата на човека идеални продукти, които той опредметява.
Знам как досегашната "максистко-ленинска" философия разрешава основния философски
въпрос в двете му страни. "Новият материализъм" на Маркс разглежда идеалното като реалност, опредметената от човека идея. Така го разбирам и продължавам да мисля.
цитирай
11. rosiela - Не става
05.11.2015 11:29
Евтини нереалистични комунистически трактати на философ без покритие.
цитирай
12. jelezov - Много се радвам и съм искрено бла...
05.11.2015 20:02
Много се радвам и съм искрено благодарен на коментатори като Росица (rosiela) - позастарялата щерка на "перфектен адвокат". Тя и подобните на нея антикомунисти, без да осъзнават това, с подобни коментари демонстрират абсолютната си интелектуална мизерия.
Госпожо,
Опитайте се да направите аргументирана критика на всичките 19 или поне на един от тезисите на моя пост! Опитайте се да докажете научната несъстоятелност поне на един от тях и аз ще се извиня за обидите, които ви нанесох. Ще ви целуна ръка, макар и виртуално; и ще призная публично своето нищожество на фона на вашето божествено съвършенство.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jelezov
Категория: Политика
Прочетен: 759094
Постинги: 222
Коментари: 753
Гласове: 1615
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031