МЪРТАВ ЛИ Е КОМУНИЗМЪТ?                                Желю Железов

 

              Заглавието на публукувания в предишнияпостинг  трактат на Алън Джонсън „НОВИЯТ КОМУНИЗЪМ: ВЪЗКРЪСВАНЕ НА УТОПИЧНАТА ИЗМАМА” много сполучливо изразява експлицитно обявеното намерение на неговия автор да внуши на читателя две неща: първо, нещо действително е възкръснало и второ, възкръсналото е „новият комунизъм като утопична измама”. Истинността на първото внушение е декларирана, защото е очевидна: „Една философия,…е подхванала своето успешно завръщане; една нова форма на крайно ляв тотолитаризъм, която се наслаждава на интелектуална слава, но се домогва до политическата власт”. Второто внушение – комунизмът e парексаланс утопична измама –  пронизва цялото съдържание на статията, внушение абсолютно непедкрепено дори с опит за теоретично доказателство. Съзнавайки  теоретичната си немощ, Джонсън търси оправдание: „Комунистическата идея или „хипотеза” е ситуирана отвъд емпиричната опровержимост”. Бихме го запитали: а нима капиталистическата идея е в сферата на емпиричната опровержимост” Ако беше така, то днес дори и последният глупак щеше да проумее, че капитализмът е изживял времето си. Комунизмът като научно обоснована идея не е хипотеза по две причини: първо, той е логично обоснована теория, - без да е „рецептурник за кухнятя ня бъдещето” - авторът на която – Карл Маркс -  в анкета на ВВС е обявен за мислител на хилядолетието, въпреки че хиляди автори от калибъра на Алън Джонсън са обявявали, че теоретично е опроверган. Ще цитирам целият абзац от „НЕМСКА ИДИОЛОГИЯ”, част от който е споменат в статията:     „Комунизмът за нас не е състояние, което трябва да бъде установено, не е идеал, с който трябва да се съобразява действителността. Ние наричаме комунизъм действителното движение, което унищожава сегашното състояние. Условията на това движение са породени от съществуващата сега предпоставка. Впрочем наличността на маса хора, които живеят само от своя труд, на маса работна сила, която е откъсната от капитала или от възможността макар и ограничено да задоволява своите потребности и която се характерзира поради това вече с временно загубване на самата тази работа като осигурен източник на живот, но и изобщо със съвсем нестабилно положение – всичко това предполага по силата на конкуренцията съществуване на световен пазар. Пролетариатът може да съществува следователно само в световно исторически смисъл, както комунизмът – неговото дело – изобщо е възможен само като „световноисторическо” съществуване. Световноисторическото съществуване на индивидите означава такова тяхно съществуване, което е непосредствено свързано със световната история.” (т. 3, с. 36)  Гвоздеят на статиятя на Джонсън е във фразата „Комунистическата идея или „хипотеза” е ситуирана отвъд емпиричната опровержимост”. С това той твърди, че наред със сферата на емпирична опровержимост или доказуемост, съществува и втора – на неемпиричната доказуемост или опровержимост. Във втората сфера, - разумното мислене - както вече казах, той е абсолютно безсилен, което доказва с тенденциозно извадени от контекста цитати на най-видните нови комунисти. В първата сфера – на емпиричната доказуемост (разсъдъчното мислене) – той показва интелектуални мускули с твърдението „Комунизмът сам по себе си, разбира се, умря.” Това твърдение обаче не е емпирично доказуемо дори от такъв факт, какъвто е крахът на реалния социализъм в СССР и другите европейски страни, защото там нямаше комунизъм, който,- както пише Маркс – „може да съществува само като „световноисторическо” съществуване” Всеки човек, способен на разумно мислене, разбира, че съществуването се предхожда от ставане, а ставането на комунизма не може да се реализира едновременно в световен мащаб. Великата октомврийска социалистическа революция положи началото на ставането на нов обществен строй „в една отделно взета страна”. Крахът на този строй, самоопределящ се като социализъм - първа фаза на комунистическата обществена формация – може да се приема като доказателство, че „комунизмът сам по себе си умря” само от хора, мисленето на които не надхвърля разсъдъчната степен (очевидното). Разбира се има и антикомунисти – способни да мислят разумно (спекулативно – по Хегел), между които видимо не е нашият автор. Тези хора са способни да проумеят теоретичната неопровержимост на комунизма, а следователно и практическата му необходимост и осъществимост, но ценностната им ориентация, формирана от буржоазното им битие, не им позволява да проумеят тази истина.  Приветствам публикуването на подобни „шедьоври” в ляво теоретично списание, защото те нагледно показват мизерията на буржоазното обществознание.

Комунизмът ще си отиде с такива като тебе, Господ здраве да ви дава !
Погреба ви новото неориентирано "идейно течение" БСП, които са още по-объркани от вас. "Идейно течение", което е заченато и като вас в грях за една нощ и родило се на другата сутрин. БСП е в пълна безисходица и без никакво бъдеще с такива малоумници в "ръководството" !

Радвам се много на такива коментари. НОРМАЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ ВЕДНАГА ЩЕ РАЗБЕРЕ РАЗЛИКАТА В КАЧЕСТВОТО