АНТИКОМУНИЗМЪТ КАТО ДИАГНОЗА

        

         Вече бях прочел някои неща от философа Ангел Грънчаров, когато случайно попаднах на „шедьовъра му „Защо мразя комунистите”, който смятам да коментирам  и затова ще го поместя тук изцяло, разбира се, без неговото  съгласие. От уводните изречения се вижда , че това не са мимолетни и случайни мисли, предизвикани от някаква несъществена причина, а изразяват кредото на господин Грънчаров. Затова ще ги подложа на такава критика, каквато заслужава всяко кредо.

„От Ангел Грънчаров

ЗАЩО МРАЗЯ КОМУНСТИТЕ

Много често читатели на моите книги, или мои ученици и студенти са ме питали защо съм… “така пристрастен” към темата за свободата и – съответно – “така краен” спрямо комунизма. Отговарял съм им, че това е дълга тема и че много мога да говоря по този въпрос: защото в някакъв смисъл това е темата на живота ми. Пък, от друга страна, това е и тема на моя род, в който поколения наред, и особено днес всички сме принципни антикомунисти, традиционно подкрепящи автентичните антикомунистически и десни партии – преди СДС, а сега Демократи за силна България.

Тук ще се „аргументирам“ с един конкретен спомен, разказван ми когато още бях дете от моя дядо, Бог да го прости. Правя това, защото отделният изразителен епизод, взет от самия живот, говори много повече и по-силно от всякакви общи твърдения.

Та дядо ми, земеделски стопанин от тези, които допринасяли за благополучието на България, разказваше следното:

“Августовска жега, задух, никаква хладинка, пот отвсякъде се лее, а ние сме на нивата. Жътва е, „ден година храни“, работим до изнемога. Селото е опустяло, всички са на полето, мало и голямо работи. Тук-там се чува жътварска песен, но скоро стихва, силите не стигат, жътварите са превили гръб: душата се радва когато след теб лягат сноп след сноп. Само неколцина нехранимайковци от селото, най-големите калпазани, които никой не считаше за хора, са на хладина в кръчмата. Те самите се наричаха „комунисти“ понеже щели да „преобръщат“ света: дрънкаха там някакви глупости, на които никой здрав човек не обръщаше внимание; с една дума – болни хора, ако мързелът е болест! Отвреме-навреме започват да пеят „революционни песни“, и премалелите от труд жътвари чуват бодрата им песен, която те крещят от кръчмата. Запомнил съм само припева, а именно: „… да-а-а живей, живей труда!“. Като че ли днес го чувам: всичко живо работи и се трепе, а комунистите от кръчмата пеят за труда, майко мила! След време същите тези „герои“ се оттеглиха на хлад из горите, станаха партизани, а когато се връщаха, пак пееха (те се извъдиха големи певци!): „Ний идем бодри партизани (сиреч, както веднага хората го промениха на… калпазани!)… с нож и вилица в ръка!“ – така съм я запомнил, истинските думи не помня.

Тия същите станаха управници, тогава запяха друга „песен“: пребиваха хората за каквото им скимне, злобата си изливаха! Успяха за няколко години да разсипят китното ни село. Всичко опустя, стана невъзможно да се живее, тръгнахме на гурбет да си вадим залъка. Така стана – какво ли друго можеше да се очаква от тия хаймани и разбойници?!

Ех, Българио, какво направиха от тебе!“

Ето философията, която съм запомнил от дядо ми, и която ми стигаше: след това никаква пропаганда не можа да повреди разсъдъка ми. А дядо ми, горкият, не можа да доживее края на злото, което винаги е мразил; почина през 1988 г.!

Какво друго да кажа? Нима казаното не е достатъчно?

България след 9.ІХ.1944 г. беше разгромена и разорена. Вековен устоял живот беше съсипан, десетилетия се издевателствуваха над всички нас, свободата беше прокудена, разучихме се да живеем свободно, израждането на нацията (да признаем това честно!) трудно ще бъде преодоляно: десетки години ще са ни нужни да се съвземем. Разрухата е колосална, България никога преди не е преживявала подобно зло.

Затова си позволявам да казвам на моите студенти и ученици: на Бунарджика в Пловдив, в града, в който живея, наред с Альоша (от какво ни освободиха „альошовците“?!) трябва да се поставят паметници също на… Василий Българоубиец и на Баязид Илдъръм – нищо че не са успели да разпънат така многострадална България, както го направиха за петдесет години комунистите. Но понеже три паметника са множко за един град и на едно тепе, то по-добре ще е да се постави паметник на разпънатия Христос с трънен венец на главата, което би било най-пълния символ на толкова пъти разпъваната България…

Но да не забравяме, че след разпятието неминуемо идва възкресението! Само обаче ако сме достойни за него ще дойде, иначе не…

Дали за нас, българите, възкресението ни като нация не започва именно сега, с влизането ни в Европейския съюз? Смятам, че наистина е така: този акт знаменува безвъзвратното и окончателно откъсване на страната от орбитата на руско-азиатския комунизъм и връщането ни към нашите корени.

Към цивилизацията на свободата, към която извечно принадлежим, бидейки християнски народ и култура.

И затова така силно се радва моето сърце в тия исторически дни…”

            Днес да си антикомунист е модерно, безопасно и полезно (доходно). Антикомунизмът е обясним  като необходима и предпочитана идеология за множество хора с определен социален произход и статус. Следователно, осъдителна е не самата антикомунистическа идеология, която  господинът изповядва, доколкото му съответства, а примитивизма, с който той обяснява същността на комунизма. Примитивизъм, който е обясним и допустим за ниско образовани и глупави по природа люде. Но е трудно обясним като начин на мислене на един философ. Трудно е, но все пак е обяснимо. Не слечайно хората казват „стига си философствал”  на някого, когато започне да говори глупости.

            Да започнем с втория абзац: „Тук ще се „аргументирам” с ...” Според мен, аргументацията, макар и поставена в кавички, с „епизод от самия живот ...” е необходим начин на мислене за индивиди, завършили умственото си развитие с разсъдъчната степен на „Логическото”. Ако г. Грънчаров действително се смята за философ, би трябвало да е попрочел нещичко от Хегел, който напрпимер в § 80 от Въведение на”ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА ФИЛОСОФСКИТЕ НАУКИ”  Т. 1. ни казва:

            „а) Мисленето като разсъдък не отива по-далеч от неподвижната определеност и различието на последната от другите определености; такава ограничена абстракция това мислене смята че притежава самостоятелно съществуване.”

Според мен, дядото на господина  действително е наблюдавал няколко млади калпазани, представящи се искрено за комунисти, а разсъдъкът му създал абстракция за комунизма и комунистите изобщо. И ако за мисленето на дядо му това донякъде е естествено, то за философстващият му внук е  ненормално, защото е  мислене не достигнало до разумната си форма. Освен това, господинът не казва нищо конкретно за дядо си: дали е бил чифликчия или богат селанин, притежаващ много стотици декари земи, обработвани от чираци и надничари; дали е бил среден селянин – обработващ земите си с непосилен труд или бедняк, изхранващ семейството си с обработка на исполица на чужди ниви? За първите два случая антикомунизмът е, по принцип, закономерната идеология. Средния селянин, в зависимост от много случайни фактори, би могъл да бъде или антикомунист, или земеделец или комунист. Беднякът  е нормално да бъде комунист, но не всякога бива такъв, защото, както казва Маркс, „Идеологията на господстващата класа е господстваща идеология.” Сегашната действителност потвърждава истинността на тази мисъл.

             Ще си позволя няколко думи и за моя дядо - който също беше антикомунист,  но и русофил, какъвто остана и в отношението си към СССР - за да обясня несъстоятелността на аргументацията на г. Грънчаров. Дядо ми Желез е един от първите българи, преселили се след Кримската война в тази част на Делиормана, където съм роден и израсал. Още като юноша и чирак на местния бей започва да върти търговия и към момента на Освобождението е натрупал капиталец, което му позволява да закупи голямо количество имоти на оттеглящите се с армията турци, в съответствие с клаузите на Санстефанския договор. Така прадядо ми Петър става родоначалник на типична буржоазна фамилия: наред с дядо ми, другият му син става търговец-ангросист на зърно, а третият – офицер, достигнал чин полковник и години наред командвал Инженерния полк в Шумен. Фамилията ни е многобройна. Дядо ми имаше 9 деца, от които – 6 сина и общо 30 внуци и внучки. Социалният статус и политическите убеждения на представителите й бяха много различни. Един от чичовците ми беше кметски наместник на селото и на 9. ІХ. 1944 г. беше репресиран. Беща ми и най-малкият му брат бяха комунисти и си отидоха от този свят с убеджденията си.

            Досаждам на любезния читател с тези лични сведения, единствено за да покажа, че социалният произход и статус, политическата принадлежност и идеологията на дядовците и родителите не орпределят еднозначно идеологията на индивидите. Когато обаче такава детерминираност е факт, тя може да има различни обяснения. В нашия случай г. Грънчаров сам ни помага да разберем уникалността на моноидеологизма на фамилията му, както и неговото идейно целомъдрие: „Ето философията която,  съм запомнил от дядо ми, и която ми стигаше: след това никаква пропаганда не можа да повреди разсъдъка ми”

         Мисленето на хората, които се осмеляват да публикуват подобни „бисери”, е предимно разсъдъчно, което господинът потвърждава с горния цитат. Тези хора не са способни да различат познанието от ценностите, науката от идеологията, защото самото това различаване е по силите на разума, какъвто те, по определение, не притежават в достатъчно развита форма. Такъв човек, ако е антикомунист, много трудно би бил принуден да прочете макар и няколко реда от Маркс; и би се гордял с това. Ако пък е комунист, би имал същото отношение примерно към Хитлер и „Моята борба”. За подобни хора великият Спиноза е казал: „Невежеството не е аргумент” (ignorantia non est argumentum)

„България след 9.ІХ.1944 г. беше разгромена и разорена. ...десетки години ще са ни нужни да се съвземем. Разрухата е колосална, България никога преди не е преживявала подобно зло.”

Нормално е хора като  г. Гранчаров да имат негативно отношение към социалистическата ни история. Не е нормално обаче тя да се описва така глупаво. „Разгром” е понятие от въоръжената борба. Ако господинът има предвид преминаването на Червената армия през България, би могъл, по свой вкус, да го нарече с какви ли не епитети, но не и като разгром. Колкото до определението „разорена” е прав, но само по отношение на буржоазията. Тя действително беше разорена икономически и ликвидирана политически. Физически бяха ликвдирани само толкова и само тия, които заслужаваха. Истина е, че в преценката за степента на виновност са допуснати фатални грешки. На „разоряването” на България няма да се спирам, защото успехите й в икономическото и култерното развитие са общопризнати, макар и от различни гледни точки и с различно отношение към тях.

Антикомунизмът, такъв, какъвто ни го демонстрират г. Грънчаров и няколкото хиляди блогъри, е банално явление и въпреки това, все още е необясним и не обяснен задоволително. Това ще стане, когато бъде даден задоволителен научен отговор на въпроса: защо рухна, и то така безславно, социализмът от съветски тип? Идеологически отговори съществуват и те може да се разделят на два вида: антикомунистите обясняват рухването с утопичността на марксизма и злата природа на комунизма, който народите, зажеднели за свобода, демокрация и пазарна икономика от западен тип, отхвърлиха безвъзвратно. Ортодоксалните комунисти обясняват рухването с предателството на хора като Горбачов, Елцин, Луканов и мн. др. Опити за научен отговър също съществуват, но в повечето случай те съдържат част от истината. Цялата истина може да блесне в резултат на координираните усилия на множество талантливи изследователи, и то, „когато му дойде времето”.

            Самият аз от дълги години изучавам този проблем и пиша труд с работното заглавие „Карл Маркс, марксизмът и съвремието”, в който да отговоря и на този въпрос, но мащабите и сложността на проблема ме затрудняват изключително много. Все пак имам намерение по-нататък, в един или няколко постинга, да споделя с читателите резултатите, до които съм достигнал за сега.

           Юли – август 2011 г.

              

Ти си още там, при Стал Сталенов в тълкуването на кумънизмата като религия и практика!
С мурафетите на диалектическия материализъм няма да го бъде трудът ти,
нито ще направиш "научна" обосновка що рухна соца точно когато беше най-развит, та чак развинтен.
Кумънизмата си отидЕ болен неизлечимо от синдрома на имунната нудостатъчност -
по-просто казано от самосебе си, защото беше насилие над естествените природни закони, историко-мотериалисте!
Иначе четивото е добро като за помпене на бетонни чутори преди изборите!
Венсеремос - докато насеретос!

"Физически бяха ликвдирани само толкова и само тия, които заслужаваха." За това изречение Ви поздравявам! Достойна позиция за привърженик на тази крадлина, лъжлива и най-вече, касапска идеология!

Ако имате в предвид "Народния съд"- невежество е да си мислите,че бил организитран от комунистите:ТОЙ Е НАРЕДЕН ОТ ПОБЕДИТЕЛИТЕ ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА , КАТО УНИЩОЖАВАНЕ НА ФАШИСТИТЕ.
Днес вече е време за национално помирение и казване на истината.
Авторът нека я пише в книга... но омразата не е никому добър съветник!

ПРЕСТАНЕТЕ ДА ВЛИЗАТЕ В БЛОГОВЕТЕ, ЗА ДА ПИШЕТЕ ПРОСТОТИИ ОТ ОМРАЗА- НИЕ ВСИЧКИ СМЕ БЪЛГАРИ И ТРЯБВА ДА СПРЕМ ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯМЕ- ВАШЕТО ВЕЧЕ Е диващина?!
Демокрацията е общество на разномислещи, и същевременно обединени в едно- общата цел за добра държава. Само фашистите не търпят друго мнеие. Кога ще поумнеете?!

с РИСКА, ДА ГО ИЗПОЛЗВАТ ЕДНИ НЕДОНОСЧЕТА, ДА СЕ ИЗЯВЯТ, КАТО АНТИКОМУНИСТИ, да ги признаят за дисиденти и лишени от разум, че някой иска да осмисли станалото, трезво, без да влага омраза и с мисълта за нашето общо благоденствие...
Моето семейство е от засегнатите от национализацията- на едра земеделска техника и осъждане, но не мразя никого в блога. Трябва да си много тъп, за да не знаеш, чче онези хора от 1944- 1948, 50 и т.н. не са в Интернет.
Да мразиш деца и внуци на комунисти- значи си варварин, койро ( и ромите го правят) иска да унищожава и децата, които няма как да отговарят за деанията на бащите и дядовците си.
Има в блога десетина човека- на всяко гърне меродия, лишени от всякакви знания и разсъдък, веднага написват някаква простотия
Тези омразници, трябва да се изолират, да не ни тровят живота с омраза... живеем в друго време. В онова- плащахме данък на освободителите братушки. Сега- на налагащите демокрация по света- в същност и те- само за своите интереси
ВРЕМЕ Е ВСИЧКИ ДА ЗАСТАНЕМ ЗАД БЪЛГАРСКИТЕ ИНТЕРЕСИ ЗА ДОБРОТО БЪДЕЩЕ НА ДЕЦАТА НИ. НЕ ЗАЩИТАВАМ КОМУНИСТИТЕ, НО САМО НЕКОМУНИСТИТЕ, ДЕДИТЕ НА ДНЕШНИТЕ ДЕМОКРАТИ СА УНИЩОЖИЛИ НАД МИЛИАРД НАСЕЛЕНИЕ НА ЗЕМЯТА С НАСИЛИЯ, УБИЙСТВА, КАТОРГА, РОБСТВО...
НЕ ИСКАМ ДА МИ ДАВАТ АКЪЛ ХОРА, КОИТО НЕ ЧЕТАТ ДРУГО, ОСВЕН СОБСТВЕНИТЕ СИ ТЪПИ КОМЕНТАРИ, НЕ ИСКАМ ДА ХУЛЯТ СЪДА, КОИТО НЕ СА АДВОКАТИ, ДА СЪДЯТ ДОКТОРИТЕ, КОИТО НЕ СА ДОКТОРИ И ДА ХУЛЯТ ЦЪРКВАТА ХОРА, КОИТО НЕ ЗНАЯТ АТЕИСТИ ЛИ СА И НЕ СА ХОДИЛИ И ДО ПРАГА НА ЦЪРКВАТА ... КОЯТО Е ДАЛА НАЙ МНОГО ЗА ДА СМЕ НАРОД И ДЪРЖАВА И БЯХА ЕДИНСТВЕНИЯ СТОЖЕР НА Бог, когато държавната политика го отрича. Във времето от 1944 до 1989 .
Ще се издават присъди за омразни действия...насаждане негативизъм

Цветанке,
що не вземете да се гръмнете с автора с "Интернационала" на уста?
Не знаеш ли, че все пак съществува е морална оценка за делата на хората?
Комунягите не знаят какво е морал, чест, родина!
Не се превъзбуждай без да си подгрята - ще вдигнеш кръвното.

няма да повтарям за фашизирани простаци, че това, което ги тресе не е болест, не се лекува, и така ще си умреш глупав със запенени уста. Който пее зло не мисли, а изпълнения със злоба и омраза не може да пее, да обича и нормално да живее, без да стори за деня някому зло. Това сте Вие господинчо, дето днес ми се борите с комунизма, а къде бяхте преди 1989 година. Явно за блогер не ставате, за демократ- никак- затова живей вечно, за назидание, че на такива такива чудовища не трябва да се подражава, ако искаме да се измъкне държавата ни от тази дупка на противопоставяне. Няма да получите и медал от американския президент! Затова се съобразявайте на кого какво пишете.

Ами дори и без фундаментални изследвания може да се даде приемлив отговор за рухването на комунизма. Причината е, че идеолозите, които го лансираха, хал хабер си нямат от психологията на човешката личност. Те разглеждаха човечеството като мравуняк и по същия начин се отнасяха с него. Тоест, лозунгите равенство, братство и т.н. зазвучаха някак фалшиво на фона на масовата принуда. Интересно, че тези хора /комунистите имам предвид/ наистина си въобразиха, че могат насила да направят човечеството щастливо. И хич дори не се замислиха що за щастие е това, постигнато с насилие /да не говорим за провала на резултатите/. И дори никак не се засрамиха, че заради тяхното безумие пострадаха милиони хора и съсипаха десетки държави, сега продългават да твърдят, че са били прави. При очевидни факти, които говорят обратното. Ето това не разбирам... Всъщност, сещам се за прозрението на Жан Пол Сартър - велик писател и бивш комунист: "Който до тридесет годишната си възраст не е бил комунист, няма сърце; който след тридесет години продължава да е комунист, няма акъл." Точка.

Комунизмът е античовешка, антиприродна, дяволска идеология и практика.
Комунизмът е диагноза на лудост.
Да си антикомунист значи да си нормален.

Нищо човешко няма в комунизма и комунистите.

Раде.. Ние говорим за комунизъм като в Норвегия и шведският на Палме. Социализъм има в Канада и Нова Зеландия. В България има антикомунизъм. Не мисля че си струва. - антикомунизма. Няма бедно общество което да им социализъм. Само в бедните държави няма социализъм. Социализма е направил благоденствието на развитите страни. "Теорията за Счупеният прозорец" - си е чист марксизъм. Счупеният прозорец го прави "капитализма като идеология".

Само не ме пращайте в Корея. Както правите като довод. Нали аз не ви пращам в Индия? При капитализма. Няма да ви пратя в САЩ, АНГЛИЯ, ФРАНЦИЯ.. Там все пак има социализъм за разлика в Индия или България. Където има установено справедливо минимално заплащане и социални помощи - там има социализъм. Не е ли Равенство Братство и Свобода в западният свят? Само в България и Индия има такава разлика в обществото - като стандарт. В Англия дори безплатно здравеопазване има. В нашият социализъм имаше олигархия и липса на социализъм. Така е и в Северна Корея.

Ангел Грънчаров е отпуснал да каже все пак какви професии са имали тези от кръчмата. Може да са били шофьори? Монтьори? Или просто работници с пет пъти по-големи доходи от земеделеца. Може и доктори да са били или студенти.. Но дори един обикновен работник е изкарвал повече от един селянин. Но работника работил повече. Докато един земеделец е почивал повече. Когато пък е лято и земеделеца работи, овчарина пък си почива под сянка и си пие айряна - и тогава земеделеца завижда и го кълне че е мързелив, но пък като дойдат студените дни - тогаз овцете пак ще искат паша и други трудни работи.. Ех.. Зависта и недомислието си е българска черта. Пък на Ангел дедо му си е бил просто селянин и е жънел не е бил чорбаджия. Но внука му се взел диплома през социализма.

Отлично написано.Направо се попиках от смях,когато прочетох кои са първите коментатори на темата-катана и боре!Пичове,вие сте се разпознали безпогрешно-"да си антикомунист е безопасно".Най-големите антикомунисти станаха тези на които им беше отказано да ги приемат в партията.Не случайно масата доносници и клепари на ДС бяха все такива "безпартийни комунисти",като горните писачи.Да, те искаха нещо да се смени,но в тяхна икономическа полза,ама ако може без да бачкат.Единици лапнаха от реституцията,но мозъците им бяха толкоз закърнели,самите те бяха тържественно-бравурно-мързеливи.Излапаха всичко и сега влачат съществувание в единственните си разпадащи се апартаменти.Други лапнаха нещо от РМъДенцата,но кризата от 2008 им нанесе силен минаващ удар от дъното на корта и сега вият врат.Болшинството обаче се реализират дома,пред комповете,като апологети на някакъв немислим десен национализъм,някакъв божественно спуснат реванш,някакве кресливи призиви,ама не на улицата,а в къщи под юргана до булята.И за това блога е пълен с такива социални лузъри,доящи кравата на антикомунизма,ако не за мляко,то поне за цвик.Интересното е че всички тези симпатяги,недоволстващи от това което е било преди 10.11.1989 г. са си пак недоволни,но при това седят тук като заковани с пирони за гъза в тази мракобесническа посткомунистическа страна.И всички които мислят различно от тях ги наричат "комунисти" и ги пращат в Русия,Северна Корея и Куба.И не разбират,че можещите на всякъде са можещи, а самите те защо не дъртят на Запад, като се толкоз креативни? Отговора е прост и еднозначен-защото на запад искан не бля,бля,а можене и бачкане.Дори и там за антикомунизъм кинти даваха преди 25 години,сега дават курец,но на чужд език.Та тези които не знаят чужд език,предпочитат нашенският курец!

Едно време, преди н.е. - в USA имаше комунистическа партия, която приблизително наброяваше 4 000 души и имаше Генерален секретар, звящ се Гюс Хол.
В съшът има приблизително 4 000 населени места - колкото бяха членята на компартията. Много съм мислил какви хора могат да бъдат комунисти там, като изключвам хора с типажа на семейство Абел и Етел Роземберг - осъдените на смърт агенти на КГБ предали на USSR технологията за атомната бомба. Определено стигнах до извода, че членовете на тази партия са местния луд във всяка населено място, каквито знаете са неотменен инвентар навсякъде. Няма как да бъдат други хора, освен местните чалнати, но пак не стигат, защото в щатите има доста милионни градове и те би следвало да продуцират по-голям брой местни откачалки.
Изводът ми беше, че не всички откачалки в САЩ стават комунисти, а само продажниците - при това най-калпавите и мързеливите.
Но другарки и другари,
товарищчи ,
в коя страна комунягите не са продажниците и безродните нехранимайковци?

"Тези хора не са способни да различат познанието от ценностите, науката от идеологията, защото самото това различаване е по силите на разума, какъвто те, по определение, не притежават в достатъчно развита форма."

Това си е автодиагноза, заради:
1. "Физически бяха ликвдирани само толкова и само тия, които заслужаваха."
2. Сега е безопасно и за комунистите. Пък те нека си пеят как били подтискани :))))))

Някой да каже още нещо за човешките ценности?

"Зле свършва всичко, което започва зле."

Ако си бил комунист преди 1990-та може да минеш за конформист. Ако сега си антикомунист също може да си конформист. Но ако преди 1990-та си бил антикомунист - няма как да си бил конформист. Ако сега си комунист - няма как да си конформист. Ако в САЩ си комунист - няма как да си конформист. Айнщайн, Чомски, Харолд Пинтър и всеки с остър ум.. Нито са конформисти нито глупаци нито отрепки.. Дори и Сартър да е казал. По времето на Сартър популистите са се наименували "социалисти" днес се наричат "демократи" - въпрос на мода.. То и с рокмузиката е така...

Отправям благодарности към всички автори на коментари, но особено съм благодарен на тези, които написаха отрицателни оценки, а не аргументи, на постинга ми. Горещо им благодаря, защото те, - без да осъзнават това, което е обяснимо – ми помагат. Помагат ми като илюстрация на качествата на двете, вплели се в смъртоносна схватка, идеологии: комунистическата и буржоазната. Последната вече не може да съществува вън от антикомунистическата си форма и съдържание. Като комунист и марксист се стремя, колкото е възможно, да се абстрахирам от идеологията си, за да съм способен на обективен поглед към действителността. И такава способност придобих в средата на 70-те години, когато имах възможност да прощудирам основните трудове на Маркс, Енгелс и Ленин, а сега вече и на Сталин. (В Интернет съществуват Събраните му съчинения) В резултат на това станах своеобразен „антикомунист” , т. е. започнах да виждам не само недостатъците на строя, но и техните причин. Така, още тогава осъзнах, че този социализъм няма бъдеще, ако не съумее да се освободи от причините на недостатъците си. За съжаление това се сбъдна. Основното различие между мен и опонентите ми е, че те не са способни да се освободят от идеологическите си предразсъдъци и затова не не са способни да проумеят истината за ставащото в света след 1871 г. (Парижката комуна)
Не са спобни да разберат, че всичко което се случи след 1917 г. предсавлява само епизоди от незъвършената все още гигантска битка между труда и капитала. Интуитивното им усещане, че битката е към края си и че тяхният свят ще рухне безславно, ги кара да мърморят и ругаят. Нека им бъде простено! Защото друго те не умеят.

С максизмата, както някой по-горе се изрази, нема да стане.

Трещи та се пука Аврората в нечии закостенели глави - неспособни да погледнат с нормален поглед света, еле пък и тов. Сталин и "трудовете" му като аргумент.

Ама вие наистина ли си приписвате ситуацията в Скандинавските държави като своя заслуга?!!!:) Съжалявам, но там никога не е имало насилие; освен това пазарната икономика няма нищо общо "марксизъма-ленинизъма" на бай Тошо. По принцип идеята е примамлива, но неосъществима, поради човешките недостатъци и всеки опит да се промени човека /поне засега/ е пълен провал. И всички теоретични постановки неизменно се израждат в практически уроди. А това, което твърдите, че в Скандинавия е социализъм от Ленински тип, просто го забравете. Някак си нахално звучи подобно твърдение.

СИТНЕЖИ(1899 г.) - Иван Вазов

Истина, има хора, които ще се навъсят тука. Думата гора прави нашите карлмарксовци и ласаловци да побледнеят. Как, не беше ли канил някой си едно време нашите социалисти да сеят гори вместо социализъм? Гори ли да сеят? И справедлив гняв обхвана при тоя спомен симпатичните человеци. Глупави гори не трябват на България! Ней трябват ученията на Бакунина, доктрините на Маркса и книжките на Плеханова, печатани в Женева. Там е спасението. И сеят нашите социалисти, ръсят заучени фрази, развяват червени знамена из улиците, пеят победоносно Ботевата молитва за "православните скотове"! Тия православни скотове наистина са такива. Защо им е сеене и садене, защо им е груба работа и труд? Нека погледнат на самите социалисти. Работят ли те !? Орат ли? Сеят ли? Те сеят социализъм.

Събрани съчинения в двадесет тома.София 1957,т.18, стр.702

* * *
Ako караме по следната мисъл: "Всекиму според потребностите, всекиму според възможностите" , то следва тези които произвеждат да получават най-много от трудовия процес, а най-малко тези, които нищо не правят. Т.е. обратното на това което е писал(документирал) Маркс в т.1 на "Капиталът". Но ако вземем под внимание писаното от Иван Вазов за социалистите следва, че те не трябва да получат нищо, защото те не полагат никакъв труд(не селяните). Нещо напълно справедливо, но тъй като си живеем на Балканския полуостров, положението е обратното. За тези които се трудят има малко, а тези които викат и нищо не правят е останалото, което е крайно несправедливо.


П.П.
Я как се поддадох на стадното чувство:) Че това си е личен диалог с Елтимир. Вярно е, че малко попрекалява, но кой ли е съвършен?
Та като споменах съвършенството - комунизма и капитализма в най-чистите си видове са идеални обществени строеве, НО тъй като има хора това ги развращава и разваля. Оставяйки голяма част от обществените блага в ръцете на неподходящи хора.

ме дежурните антикомунисти...
Ама папагалчета скъпи, защо не се поинтересуете от къде му е дипломата на филисофина Ангел Грънчаров.
Ами от там, откъдето са подарените дипломи от съветсики(СССР-ки) увиверситети на немалкоизвестните КОРИТАРОВ и ИВО ИНДЖЕВ. Допълнително преподготвени и от КГБ за професионални шпиони; които през 1990 год мигновено, за части от секундата, се пребоядисват и стават яростни русофоби и комунофоби.
От тази паплач е и Ан. Грънчаров. Приет и завършил със специална държавна стипендия(получена за особени заслуги към Партията и...)елитният Ленинградски държавен университет специалност "Филосфия", един от най добрите в СССР.
Този университет са завършил, почти по това време, Путин и президента на днешна Русия Медведев.
И този съветски възпитаник и философин ни срича за дядо и баба. Каак и защо е бил отвратен от комунизъма и комунистите, и каак и защо той е наследил тази отврат от любимия си дядо.
Ама така баламски го срича, щото не мога, ИЗВИНЕТЕ, да повярвам, че този мъжага е възпитаник на ленинград.държ.ун-т,
ОСВЕН, АКО КГБ не го е уредило и е получил диплома по 2-ия начин.
ИЛИ ЧЕ ДИПЛОМАТА МУ Е ФАЛШИВА.
Нека, вместо да ни разправя детски приказки ни обясни.
КАТО КАК, И ЗА КАКВИ ЗАСЛУГИ СЕ Е УРЕДИЛ ДА УЧИ И ЗАВЪРШИ, СЪС СПЕЦИАЛНА СТИПЕНДИЯ И НА ДЪРЖАВНА СМЕТКА ЛЕНИНИГРАДСКИЯТ ДЪРЖ.УНИВЕРСИТЕТ ПО ТОВА ВРЕМЕ В СССР.
Това ще ни обясни и що за философ е Грънчаров.

Личностните качества на въпросния професор хич не са интересни и няма значение къде, кога и как е завършил. Говорим за това - що е то социализъм/комунизъм/ и има ли той почва у нас. Отговорът е пределно кратък и ясен: Няма почва!

Всичко може да има почва у нас!И комунизъм,и фашизъм,и монархокретенизъм,и хомосексуализъм...Когато живота ти постави задачка,тичаш и изпълняваш!Иначе загазваш!Твърде често-окончателно!

Но всички вие , сте жалки драскачи и безпишковци . Занимавате се с безподобни глупости , докато истински ценните неща , минават покрай вас , без да ви докоснат .

Безопасно значи :))) Нима автора очаква залогът за мнението на човек да е собственият му живот ?
Колкото за провала на социализЪма, той е очевиден. Глупава и неработеща икономическа система.

"Глупава и неработеща иономика" Това изречение е изцяло несъстоятелно. Една икономика не може да бъде глупава. Всички знаят, че глупостта ходи само по хората. Икономиката не може да бъде и неработеща. С неработеща икономика една нация може да просъществува не повече от седмица, две. Не е истина, че единствената съществена причина за провала на социализма е в икономиката. При социализма, за разлика от либералния капитализъм, политиката играе много по-съществена роля. А политиката я правят хора, сред които се СЛУЧВА да преобладават глупави индивиди. А защао се случва при социализма, както и при капитализма, е друга тема. На хора като нашия анонимен коментатор препоръчвам: всякога, когато мислят върху социални проблеми, да разглеждат обществото като развиващ се феномен. Социалното развитие, за разлика от природните процеси, е детерминирано по уникален начин. За разлика от животните, "Хората сами правят своята иория, - казва Карл Маркс - но те я правят не произволно, не при избрани от самите тях, а при непосредствено заварени, дадени и наследени обстоятелства. Традицията на всички мъртви поколения тегне като кошмар над умовете на живите." (Т. 8, с. 117). Не е далече денят, когата други хора, при други обстоятелства (заварени и създадени от самите тях), ще създадат ново социалистическо общество, способно да реши историческата задача: премахването веднъж завинаги ЕКСПЛОАТАЦИЯТА на човек от човека - този източник на всички злини.