Прочетен: 2195 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 11.12.2011 20:41
На 29. 11. 2011 г. проф. Евгени Гиндев публикува в своя Блог (gindev.blog.bg) изключително интересната статия „ПРЕД КАКВО СМЕ ИЗПРАВЕНИ. СВЕТЪТ ДНЕС”. В този постинг се опитвам да погледна на проблемите, които повдига професорът, от малко по-различен аспект.
Надали има здравомислещ човек, който да не се замисли и развълнува от прочетеното в Постинга на проф Гиндев. Към човешкото общество, като към обект на научно познание, професорът прилага три възможни подхода: цивилизационен, геополитически и формационен, като акцентира на първите два. Картината на Света, която той рисува, е верна, точна, но и апокалиптична. По-оптимистична става тя, когато към изследването на ”природно-историческия процес” се приложи формационенният подход, създаден от Карл Маркс. Според него Историята преминава през три обществени формации (ОФ): първобитно-общинна, икономическа и комунистическа. Днес ние живеем към края на втората, икономическата ОФ, която преминава през следните епохи „... азиатският, античният, феодалният и съвременният – буржоазният начин на производство ...” Точно тази Марксова постановка беше, най-вероятно неволно, преиначена от Ф. Енгелс и от следващите марксисти – теоретици и вождове на работническото движение, създали т. нар. „научен социализъм”, който се възприемаше доктринерски. Според тази доктрина, буржоазното общество с неговият капиталистически начин на производство (НП), както и останалите „погресивни епохи на икономическата ОФ”, се обявяват за отделни ОФ, а капиталистическата формация - за непосредствен предшественик на комунистическата ОФ. Съответно социализмът се възприемаше и като преход между капитализма и комунизма, и като първа (низша) фаза на комунистическата формация. Това преиначаване е една от причините за последвалия хаос в социалистическата теория, а по-късно и в практиката на реалния социализъм.
Според Маркс, икономическата ОФ, заменила първобитно-общинната, се основава на триадата труд, заменил свободната игра на природните сили на човешките индивиди, собственост (частна) върху условията на общественото производство и ценност (разменна), която превръща продукта на труда на индивидите и самите тях, или работната им сила, в стока за размяна на пазара.
Комунистическата ОФ, според Маркс, е мислима само като глобален феномен. Това бе доказано от неуспеха за реализацията й в отделно взета страна или общност от страни. Тя, като нещо, което за сега има само виртуално (възможност) и идеално (идеология и теория) битие, не може да бъде описана като „конкретна тоталност с множество определения и отношения”. Опитите за такова описание бяха наречени „Утопия”. Научно може да се докаже само какво тя няма да притежава и не може да бъде. Първо, трудът става невъзможен и излишен за възпроизводството на действителния живот на индивидите. Той се заменя отновово с игра на природните сили на човека, но игра, снела в себе си цялата история на трудовата дейност на индивидите. Второ, частната собственост върху условията на общественото производство изчезва, защото още сега тя е влязла в жестоко противоречие с обществения характер на производството. Сегашната криза, превърнала се в „системна”, е категорично доказателство за негодността на частната капиталистическа собственост като основа на общественото производство. Трето, разменната ценност на продукта на обшественото производство, като въплъщение на труда необходим за неговото производство, изчезва заедно със субстанцията си, с което изчезва и отчуждението на човешката същност от индивидите, и човекът се превръща във върховна ценност. Парите, във всичките им форми и функции остават в историята
Но, за да се случи всичко това, цялото човечество трябва да бъде подготвено, трябва да развие материалните си производителни сили до степен съответстваща на комунистическите обществени отношения, Досегашната история показа повече от категорично, че такова развитие на цялото човечество е невъзможно в условията на буржоазното общество. От това следва че капитализмът действително ще е последен, но последен само като антагонистичен (експлоататорски) обществен строй на икономическата ОФ. След него, по необходимост ще последва нов по-висш етап (епоха) на тази формация, в който, съзрявайки, тя ще подготви прехода към комунистическата ОФ. А, кога и как точно това ще стане не може да бъде предмет на съвременната наука.
Този последен и вече неексплоататорски ( все още класов, но без антагонистични класи) обществен строй на икономическата ОФ, независимо от названието му (социализъм или нещо друго), запазвайки общите определения на формацията (триадата труд собственност, ценност), ще бъде тъждествен и различен от капитализма в следното:
а. Трудът, като най-фундаменталното определение на икономическата ОФ, естествено се запазва. Новата му форма и съдържание предопределят необходими промени в цялата система на обществените отношения при навлизането на човечеството в този нов обществен строй. Без такива промени капитализмът ще продължи да същесттвува, маскиран под други имена (посткапитализъм, постиндустриално общество, информационно общество, общество на знанието и др. под.). Трудът винаги е бил и ще продължи да бъде частна дейност на индивидите. В капиталистическото общество той придобива обществена форма чрез разменната ценност (стойност) на продукта на труда и неговата еквивалентна размяна на пазара. В новия строй трудът ще придобие непосредствено обществена форма, но само в рамките на обособените колективи от собственици на средствата за производство. Между икономическите субекти с колективна собственост икономическите отношения ще се реализират отново чрез размяната на свободния пазар, но планомерно регулирани в национален и глобален мащаб.
б. Революционно, или мирно и постепенно, в зависимост от обстоятелствата, премахване на капиталистическата частна собственост и заменянето й с обществена собственост. И това не е чисто академичен проблем. Днес нещата стоят така: или преодоляване (премахване) на капиталистическата частна собственос, или гибел на човешката цивилизация, или дори гибел на вида „Homo sapiens” Формите, в които ще се реализира премахването както в прехода, така и в собственото развитие на новия строй ще са разнообразни, с тенденция на все по-пълно обобществяване. В недрата на капиталистическия НП още в средата на 20 в. се появиха и укрепват основно две форми на обществената собственост, върху които, най вероятно ще се основава новият обществен строй на икономическата ОФ.
- Първо, предприятия, основани върху трудова групова собственост. От тях най-типична, крупна и преуспяваща е испанската Кооперативна корпорация „Мондрагон”. Когато читателят, незнаещ нищо за нея, се запознае с успехите, които е постигнала, с удивление ще констатира, че в Баската провинция на Испания вече половин век съществува един нов Свят, Свят – преодолял ограничения хоризонт на капитализма.
- Второ, затворени акционерни дружества на работещите – работници и служители. В САЩ законодателно е утвърден, по идея на американския икономист Луис Калсо, План за създаване собственост на работещите – ЕСОП (Employee Stock Ownership Plan). Към края на миналия век само в САЩ компаниите рабатещи на този принцип наброяват около 10000 с 11.5 мил. работещи собственици.
Е ли това реализация на различните реформистки идеологии? Не! Реформизмът осъзнато желае да запази капитализма, като единствено възможна обществена форма, реформирайки го непрекъснато и вечно, разглеждайки го, според Ф. Фукуяма, като „край на историята”. Следователно възникването, укрепването и развитието на различните форми на „групова трудова собственост” като основа на бъдещия обществен строй, е и ще е истинска социална революция
- Трето, Ценността (Wert) преодолява, снемайки в себе си, своята най-низша и примитивна форма – разменната ценност (стойност). Ценността е може би най-сложният и най-неизяснен проблем на съвременното обществознание. Когато продуктът на труда придобие само разменна ценност, това едновременно е обезценяване на самия производител , превръщането му в роб на своя продукт. Парите, като форма на разменната ценност, са едновременно и всеобща вещ, която хилядолетия господства над непосредствените производители. В новия обществен строй парите се запазват, но ще загубят някои от фунциите си, а вероятно ще придобият и някои нови. В същата степен, в която човекът ще се освобождава от гнета на парите, в същата степен самият той ще се правръща в ценност. Върху тази основа ще настъпят драстични промени в цялата политическа, правна и идеологическа надстройка на обществото, които ще формират нов тип демокрация, и, както казва Хегел, вече съответстваща на понятието си.
След всичко казано резонно възниква въпросът: обществената форма, която претърпя крах и бе наричана най-често „съветски тип социализъм”, беше ли действително социализъм, т. е. съответстваше ли на понятието си? Тази формулировка на въпроса не е марксистка, а обективноидеалистическа от хегелиански тип. Според материалистическото разбиране на историята, обшеството никога не може да съответства на „понятието си”. Обратно, понатието (доктрината) винаги, повече или по-малко, съответства на съществуващите обществени отношения; представлява тяхно осъзнаване в систематизирана форма.
Рухналото общество, както и да го наричаме, беше нов, по-висш етап в общественото развитие, беше и е диалектическо отрицание на капитализма, но разбирано като нова и може би последна епоха на икономическата ОФ, а не низша фаза на комунистическата формация.
Обръщайки се към проблемите на България, поф. Гиндев констатира: „Страната се намира в екстраординерна ситуация и за излизането от нея са нужни екстраординерни мерки и усилия.” Мерките и усилията, съвсем основателно биват сведени до три: 1. Мислене в перспектива, 2. Обединяване за борба срущу капитала. 3. Съчетаване на икономическата борба с политическа.
„Но най-важното е – пише проф. Гиндев – да се превърнем отново в народ, а не в гражданско общество – сега българите са съвкупност от индивиди. Превръщането ни в народ означава прегръщането на нова национална идея.”
Последната теза на професра съдържа много дълбок смисъл и една неточност. Гражданското общество е едно от лицата на буржоазното общество, и като такова е, конгломерат от повече или по-малко организирани общтности на индивиди – егоисти (и алтруисти). Като такова, то не може да бъде инструмент за извеждане на страната от екстраординерното й състояние. Неговата обективна роля е да облагородява съществуващия обществен строй, а не да го отрича.
Народ е термин с широк смислов товар. Хилядолетия той е една от най-широко използваните идеологеми. Например след 9. ІХ. 1944 г. всичко у нас стана или народно, или антинародно (вражеско). Съществуваше виц, според който, един амбициозен директор назовал своето учруждение „Народен затвор”. Днес не по- малко гротескно звучи и преименуването на европейските християн-демокпати в „Народна партия”. Научното понятие за народ е винаги исторически конкретно. Освен това неговата определеност се проявява и като различие от четири други понятия – нация, етнос, маса, тълпа (гр.охлос) Народът е елемент от социално-класовата структура на жителите на дадена страна, за разкриването на която е задължително да се ползва и размитата логика, създадена от американския математик Лютфи Аскерзаде.
В наши дни в общността наречена „Български народ” влизат всички индивииди от всички етноси, живеещи на територията на РБ или временно пребиваващи зад границите й, с изключение на една малобройна прослойка от най-богатите хора. С други думи, от активното население в множеството „български народ” влизат: хората на наемния труд – работници, служещи, интелектуалци, средната буржоязия (определяна обикновено като средна класа), едрата буржоазия, но само тези части от нея, чиито бизнес увеличава националното и народното богатство. Останалата част от едрата буржоазия, наричана ”компрадордса”, не е и не може да бъде нито практически, нито духовно, част от народа. Тази структера на понятието „български народ” почти съвпада със структурата на понятието „българска нация”. Същественото различие между тях се свежда до историческият им смисъл. Българският народ съществува вече 1300 г. и ще продължи да съществува още много векове, а може би и хилядолетия. Българската нация е рожба на Възраждането и ще изчезне заедно с капиталистическия обществен строй в Бъргария. Съществуващата национална идея е членството ни в ЕС и все по-пълното интегриране в неговите структури. Друга по-смислена национална идея надали може да се измисли
Една нова народна идея може да бъде само тази идея, която ще води народа отвъд ограничения хоризонт на капитализма, но винаги заедно с другите народи от ЕС, а защо не и с нарадите населяващи територията между Лисабон и Владивосток.
Създаването на такава нова идея и превръщането й във всенарадна е дело на народната интелигенция. Защото – както казваше Й. В. Сталин – няма кой друг да свърши тази работа.
29.01.2012 03:28
