Прочетен: 2409 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 17.05.2012 18:54
Сметнах, че е много полезно да публикувам и аз тази реч прочетена в Блога на Ilia Gancev
Alexis Tsipras – Европа ще бъде демократична, социална и солидарна или няма да съществува!
Video: http://www.youtube.com/watch?v=8QQcPEOLKFU
(Aлексис Ципрас, председател на Лявата коалиция СИРИЗА и фракцията й в гръцкия парламент – реч в Берлинската зала „КОСМОС”)
Бих желал да благодаря на ЛЕВИЦАТА за поканата и за солидарността, да поздравя Грегор Гизи за рождения му ден и да благодаря също на всички членове на Вашата партия, които показват, че не всички политици в Германия са като Меркел. Речите на Грегор в Бундестага са много популярни в Гърция. Той е единственият избран представител, който защитава истината пред очите на гръцкия народ.
В последните години и в Гърция, както и в Германия се опитват да убеждават хората, че приказката за скакалеца и мравката е в сила и е вярна:
Има една приказка за трудолюбивите, усърдни мравки, които през цялото лято работят, докато скакалците спят. Така ни говореха – че Северът на Европа се обитавал от мравки, а Югът – от скакалци. Ние обаче бяхме лъгани, тъй като цяла Европа по всичките си ширини и дължини е обитавана както от мравки, така и от скакалци. На север, тук в Германия, мравките работят много сериозно, а от повече от 10 години не са получили съответстващото увеличение на заплащането. Докато скакалците – банкерите и капиталистите – удвояват и утрояват печалбите си, на Юг, в Гърция и в южните страни мравките работят много твърдо. В Гърция наемните работници са тези с най-многото часове на труд, докато скакалците печелят от тяхната пот и получават милиардни печалби. А сега във времената на кризата казват на мравките от Севера: сега е криза и вие трябва да отделите от тежко изработените си пари нещичко и за вашите братя на Юга. Само че от тези пари, които мравките на Севера плащат, нито едно единствено евро не отива при мравките от Юга, а отново при скакалците от Севера и Юга. Това е действителната същност на тази приказка днес в Европа!
Взетото решение за авторитарност при преодоляване на кризата се оказва катастрофално. Лекарството се оказва по-лошо и по-болезнено от самата болест. И по този начин кризата не остава в страните по периферията, а удря и в сърцето на евро-зоната, което от своя страна доказват анализите на европейските Леви. Ние говорихме за една криза на системата и за една криза на архитектурата, съгласно която е изградена тя. Гърция беше избрана да стане опитно зайче.
За съжаление последиците в моята страна две години след въвеждане на насилието са трагични. Ние се намираме пред социална разруха. Безработицата нарастна от 11 на 24 %. Официалните числа показват, че всеки втори млад човек под 24 години е безработен. Хиляди млади учени са принудени да напускат страната, а по улиците се увеличават бездомните. Въпреки това „Тройката” и правителството настояват за продължаване на тази политика на твърда авторитарност с по-нататъшно намаляване на заплатите и надниците. Тази политика обаче е не само социално несправедлива, а тя е и тотално безрезултатна.
Държавните дългове през тези години не само не намаляха, а много по-бързо нарастнаха. За да се схване, как се следва тази процедура, трябва да се погледне, как беше извършена приватизацията в бившата Източна Германия. Нейната цел е заобикаляне на конституционната законност и естествено подтискане на публичната собственост чрез прекалено ниски цени. Фамозното опрощаване на дълг в Гърция вече се оказа подобно на корабокрушение. Този подход от самото начало започна чрез санотажа на хедж-фондовете. Тъй като бе предположено опростяване на дълг в размер на 50 %, те изкупуваха на вторичния пазар държавни облигации на 30 % от стойността, така че постигнаха печалба от 20 %, едновременно с това с цел продължаване на тази процедура, така че в най-добрия случай 100 млрд евро да бъдат редуцирани от гръцкия държавен дълг. Същевременно са необходими непосредствените 90 млрд евро под форма на заеми, които ще дойдат от МВФ. И всичко това – само в най-добрия случай! Това ще рече, когато ситуацията се стабилизира, което не се очаква, и когато в тази процедура вземат участие всички, все пак Гърция през 1920 година ще има държавен дълг от 120 % от БВП след един продължителен период на авторитарност.
Това означава, че дори и тогава държавният дълг няма да бъде овладян устойчиво. Едно нещо искам да подчертая: От всички тези пари, които уж се втичат в Гърция, нито едно евро няма да потече към реалната икономика: 40 млрд ще се влеят в банките, 30 млрд са за собствениците на държавни облигации и 20 млрд непосредствено за текущия държавен дълг.
Преговорите обаче се водят сега и всичко изглежда така, че не е постигнато никакво споразумение. Най-вероятното е така нареченият регулиран фалит на Гърция в рамките на еврото.
Моля, позволете ми обаче да Ви кажа две неща сега, за да разберете, какво е страна, която изпада във фалит:
Гърция беше страната с най-големия растеж в Европа до 2005 година. Дори и днес, когато сме малко преди фалита, тя спада към 30-те най-богати страни в света.
Тя заема първото място в международното корабоплаване.
БВП на моята страна през последните 10 години от 1998 до 2008 нарастна с 50 %. КЪДЕ ОТИДЕ ВСИЧКОТО ТОВА БОГАТСТВО? Вля ли се то в социални дейности? Нарастнаха ли заплатите или пенсиите?
Всичкото това богатство потъна в джобовете на банкери и капиталсти, които и сега го трансферират в банките в Швейцария и Германия!
През всичките тези 10 години ние имахме най-несправедливото данъкооблагане в цяла Европа. Ние имахме най-лошото съотношение на непреки към преки данъци в Европа. Това доведе до обстоятелството, че приходите на държавата винаги изоставаха от разходите.
Бих желал да приведа още един пример, за да може моят приятел Грегор (Гизи) също да го разказва, тъй като той разказва и без това непрекъснато за тези фамилии, които притежават 80 % от богатството:
Гръцките корабоплавателни дружества, които транспортират 50 % от петрола, който внася Китай, са много богати компании, много богати хора, плащащи на гръцката държава годишно 15 милиона евро данъци. В същото време мигрантите плащат във форма на такси за своите разрешения за престой в Гърция около 50 милиона евро! Корабоплавателните компании имат 58 вида най-различни данъчни облекчения, докато процентът на черната икономика е около 30 % от БВП.
Защо Ви разказвам това? За да Ви докажа, че истинският проблем на Гърция, истинският проблем на Европа не са държавните дългове.
Държавните дългове са инструмент за провеждане на класовата политика и мерките на лоялност. Държавните дългове са инструмент за разграждане на демократичните придобивки и обществения договор.
Проблемът е неолиберализмът. Проблемът е авторитарността. Проблемът е несправедливото разпределение на богатството. Проблемът е политиката, която следват Меркел и Саркози!
В кризата следователно се намират не Гърция и страните от периферията, а в криза са еврото и архитектурата, върху която то беше построено, както и капитализмът!
От рейтинг-агенциите и пазарите естествено не може да се очаква никакво решение, а от политическите сили, които се конфронтират с политиките на неолиберализма. От политическите сили, които заедно с народите на Европа ще дадат на рейтинговите агенции и пазарите оценката БОКЛУК, а на обществото – оценката 3А.
Богатият гръцки език има три думи, които започват с А:
Солидарност, Растеж, Заетост (Αλληλεγγύη, Ανάπτυξη, Απασχόληση)
Ние трябва да се противопоставим на автократичния федерализъм на Европа и на свиването на демокрацията.
Ние трябва да поставим финансовата система в служба на обществото, а не на печалбата.
Ние трябва да обложим богатството, а не бедността!
Може би липсата на успех в преодоляване на дълга в Гърция също е един добър повод, да поставим проблемът в Гърция в истинските му дименсии.
Ние трябва да изискваме друга роля за Европейската Централна Банка, така че тя да дава заемите си директно на държавите, а не пари на частни банки!
Ние трябва да предизвикаме една многопартийна среща за бъдещето на Европа, в съответствие с модела на споразумението, което възникна през 1953 за Германия, когато 50 % от дълговете й бяха задраснати, а останалите бяха изплащани, но само при предпоставка, че е налице растеж в икономиката!
Скъпи другари, в Гърция ние имаме един много голям интелектуалец. За съжаление той вече не е между живите – Никос Пуланцас.
През 70-те години той много пророчески беше казал, че СОЦИАЛИЗМЪТ ИЛИ ЩЕ БЪДЕ ДЕМОКРАТИЧЕН, ИЛИ НЯМА ДА СЪЩЕСТВУВА!
Днес ние можем да кажем, че обединена Европа или ще бъде демократична и солидарна, или няма да съществува!
Нека да се борим заедно за това, тази Европа да просъществува, с нашата визия за социализма!
Благодаря много!
Ципрас, СИРИЗА, Гърция, Европа и т.н.
Ципрас - актьор или ташак на Еврогрупата...
