ЗА ЕДИНСТВОТО НА РЕЛИГИОЗНИ И АТЕИСТИ

Желю Железов

На 31 май т. г. написах долния  текст като коментар на постинга „За носталгията по фашизма” в блога на novaposoka, който все още не е публикуван. Доколкото той може да се разглежда като допълнение и развитие на идеите залегнали в предишния ми постинг „Свещена България”, реших да го публикувам и тук с постскриптум, разширяващ съдържанието на т. 3.  „Комунистическата идеология …” Основното достойнство на статията е в това, че повдига проблем, който ще става все по-актуален. Ще го илюстрирам с два примера. Главният редактор на руския седмичник ЗАВТРА / ZAVTRA.RU/ А. Проханов прави интересни и успешни опити да обедини православието и комунистическата идеология и практика в тяхната сталинска реализация. Второ, неотдавна, при срещата си с Папата, Раул Кастро обяви, че е готов да се върне в лоното на Католическата църква, но оставайки комунист по убеждение.
Същността на въпросния проблем се свежда до следното: огромното мнозинство от хората разбират, че човечеството е изпаднало в дълбока системна криза, която заплашва оцеляването му като вид. Преодоляването на кризата необходимо предполага ОБЕДИНЯВАНЕ на милиардни човешки маси в името на спасението на човешкия род. Обединението обаче е възможно само под знамето на ЕДНА общоприета ИДЕОЛОГИЯ. Днес в света съществуват три групи идеологии: 1) буржоазни, 2) религиозни (религии) и 3) комунистически. Коя от тях е способна да изпълни мисията на обединител?
1. Неспособността на буржоазните идеологии не се нуждае от доказателство. Самото тяхно съществуване е оправдано доколкото пледират за запазване на обществените отношения (формите на собственост), довели човечеството до всестранната криза. 
2. Неспособността на ОТДЕЛНИТЕ религии се доказва от тяхното различие, развило се през хилядолетията до степен на непримирима вражда. Създаването на една единна световна религия, ако изобщо е възможно, е въпрос на много отдалечено бъдеще.
3. Комунистическата идеология по определение е възможния обединител на огромното мнозинство от човечеството. Тя може да изпълни тази си мисия ако:
а. Преодолее вътре в себе си различието между отделните течения, главни от които са марксисткото и анархисткото. Реализацията му е възможна, макар и трудно осъществима.
б. Религиозните и атеистите осъзнаят и приемат, че вяра и разум, са РАЗЛИЧИЯ В ЕДИНСТВО. Вън от единството всяко от тях се превръща в своята противоположност.

 

PS.

         По т. 3.а. На повърхността на различието и противоречието между марксисткия и анархисткия комунизъм изплува отношението към държавата и властта изобщо. На този етап то е решимо и теоретически и практически, ако се изработи общо виждане  за собствеността върху условията на общественото производство. (средствата за производство)

         Марксовата концепция по този проблем бе реализирана на практика в СССР под ръководството на Й. В. Сталин в периода 1929-1953 г. След смъртта (или убийството) му и държавния преврат извършен от висшата партийна, държавна и военна номенклатура под ръководството на Хрушчов започна ерозия на тази форма на собственост, което доведе до пълна реставрация на капиталистическите обществени отношения. Отлично този процес е описан от проф. Валентин Катасонов в труда му „ЭКОНОМИКА СТАЛИНА”, който може да се прочете безплатно в Интернет.

         Анархокомунистическата концепция най-съвършено е реализирана в МСС (Мондрагон кооператив корпорация). Това е обединение на десетки производствени, търговски, образователни и банкови кооператива, в които членуват близо сто хил. кооператори-съсобственици. Създадена е през 1956 г в Страната на баските в Испания от католическия свещеник Хосе Мария Арисмендиариета. През 2008 фин. год. оборотът й възлиза на 16.8 млрд евро. Формата на собственост се определя като групова-трудова. В Мрежата има богата и всестранна информация за дейността й. Аз също съм й посветил няколко постинга.

         Опитът на социалистическото строителство в Китай доказва, че най-оптимално е съчетаването на различни форми на собственост в социалистическото общество, съотношението между които е променящо се в зависимост от много условия и обстоятелства. Непременно условие обаче е запазване на властта в ръцете на трудещите се (демокрация), независимо от формата: многопартийна, еднопартийна или безпартийна.

          По т. 3.б. Без скорошно идейно обединение на искрено религиозните люде от всички конфесии и атеистите-комунисти оцеляването на човечеството е сериозно застрашено. Защо употребявам „религиозни” вместо обичайното „вярващи”? Вярата е атрибут (съществен неотнимаем признак на предмета или явлението) на човешкото съзнание. В този смисъл невярващ човек  е същество невъзможно. Индивидът загива (угасва бавно или се самоубива), когато загуби абсолютно вярата си в Бога и/или в Човека. Индивидът е религиозен, когато вярва в съществуването на Бог. При това, той безкритично (неосъзнато) отъждествява вярата с истината (знанието). Индивидът е атеист, когато той, по определение, не вярва в съществуването на Бог, защото знае, (в повечето случай си въобразява, че знае) че Той не съществува. Според И. Кант съществуването и несъществуването на Бог са еднакво логически доказуеми.

         За обикновените религиозни и нерелигиозни (атеисти) хора единството на основата на знанието и вярата в комунистическото бъдеще на човечеството (обществената собственост върху средствата за производство и разпределението на благата според потребностите)  е абсолютна основа за съществуване между тях на отношения на дружба, любов, уважение и всички останали добродетели. Единственото съществено различие – вярата в Бог или отрицанието му - не може да бъдат сериозна причина за неприязън.

         Иначе стоят нещата при клира – религиозен и светски. Свещенослужителите от всички рангове и във всички конфесии са идеологически и икономически заинтересовани от съществуването на все повече и повече религиозни хора. Светският клир е кръвно заинтересован от враждата между религиозните хора от различните конфесии, както и между тях и атеистите. Това гарантира „светостта”, а това значи и вечността и неприкосновеността на частната собственост върху средствата са производство, която те безсрамно отъждествяват със собствеността изобщо. „Собственост” е съществително – производно от глагола „присвоявам”. Човешкото присвояване на природата или производството на жизнени блага е атрибут на човешкото битие. Присвояването на благата, създадени от чужд труд, благодарение на монополното владение на средствата за производство от т. нар. „имущи класи” е исторически феномен. Краят му вече се вижда, което обяснява лудостта на световното задкулисие или корпоратокрацията. 

Не можеш да обединяваш лъжа с истина , както не можеш да смесиш вода с масло и да получиш хомогенна смес.

Бог казва на божиите хора да се отделят и да не участват в греховете и беззаконието на вавилонци за да не споделят язвите им.

Идеята за единодействие между религиозни и атеисти, основана на някакво духовно единство е сравнително нова или получава нова актуализация, катализирана от множество глобални събития като появата например на Ислямска държава в Ирак и Леванта. Поради това, че тя засяга живота на всеки човек, очаквах активното й обсъждане, което, за съжаление, не се случва.
Преди да отговоря на г. Иван Жеков – dartanjan, се разходих из неговия блог. Констатирах две обстоятелства. Първо, той е добре образован човек и второ, е искрено религиозен (вярващ в Бог). Фактът, че е добре образован е предпоставка да отговори на имплицитно съдържащите се в постинга ми въпроси, а фактът, че е искрено вярващ не пречи за това.
1. Истина ли е, че човечеството е затънало в в системна криза, която заплашва самото му физическо оцеляване? Да или не?
2. Възможно ли е човечеството да преодолее кризата без единодействие под знамето на една единна идеология? Да или не?
3. Ако вярата в Бог е истината ( което само по себе си е „противоречие в основанието”), то би следвало лъжата да се съдържа в съждението: развитието на човешкото общество е достигнало до етап, когато не само е станало възможно, но вече е абсолютно необходимо обобществяването на средствата за производство, което ще е реалната основа за разпределение на общественото богатство според разумните потребности на индивидите? Къде е истината?
4. Ако атеистът знае и вярва, че е възможно единомислие и единодействие с религиозните хора, то на какво основание религиозният не вярва в съществуването на тази възможност. Нима самото хилядолетно съществуване на атеисти не е доказателство за това, че то е богоугодно?

да не говорим за многобройните раздори между комунистически партии и между отделни кочунисти, та преди всичко това, Айнщайн заявява, че му е много лесно да си представи война между две социалистически страни. Той вярва в Световно правителство с права и възможности да употребява сила. Май това се опитва да прави Америка, чрез своето правителство или чрез ФР. По-вероятно е да успее само да разпали световна война. Стар филм. Излезе, че системата която да обедини всички, още не е измислена. Май няма да мине без ново Пришествие.Като стигна до тук, сесещам за едни мисли на Норберт Винер. Отчаян, че участва в разработването на наука с по-голяма разрушителна сила от ядреното оръжие, той, неизвестно защо заключава, че даже на търпящата унищожение планета, трябва да правим колкото може повече добро.Сигурно е знаел защо. Той никога не говори празни приказки.

Нищо за кооперация не съм чул от него. Но съм видял навирени показалец и кутре (човекът е "метъл"), неуважение към родители и към всякакви авторитети, желание за насилие (и в писмена форма), и пещерен антикомунизъм. Човекът люби Америка, но без да знае е залюбил сенатора Макарти. Това лице на анархизма съм видял аз.

Въпросният индивид не може да бъде анархист, дори и ако сам се смята за такъв. В най-добрия случай, той може да бъде наречен нихилист. Действитилно, отношенията между анархизма и марксистката комунистическа идеология са били винаги малко или много враждебни. Такава е логиката на отношенията между идеологиите изобщо, особено когато са близки: православие и католицизъм; протестанство и католицизъм; шиизъм и сунизъм и т. н. и др. под.
Цитирам Ема Голдман (1869-1940)- една от светилата на анархизма:
"За да постигне идеалът на анархизма, икономическата организация трябва да се изразява в доброволни производствени и дистрибуторски асоциации, постепенно развиващи се към свободен комунизъм като най-добрият начин на производство, с най-малко загуба на човешка енергия." ("Какво в действителност е анархизмът" в КЛАСИЦИ НА АНАРХИЗМА. София, 2005, ИК КВАНТИ, с. 385.)